ПРОТОКОЛ № 11

На 4 февруари 2013 г., понеделник, се състоя редовно заседание на Българско общество "Ф. Достоевски". Присъстваха 21 души. Заседанието бе открито в 17.15 ч. от Е. Димитров, който направи две съобщения: 1) следващото заседание ще се състои на 12 март, вторник; 2) събират се текстовете за първия сборник с материали на Обществото.

Думата бе дадена на проф. Нина Димитрова, която изнесе доклад на тема: "Достоевски в България: юбилей и делник". Докладчикът уточни веднага, че се визира рецепцията на Достоевски в България през междувоенния период и то единствено от български автори, т.е. няма да става дума за изследванията в средите на руската емиграция. Докладът продължи от 17.20 до 17.55 ч.

Първа взе думата Л. Савова, която отбеляза, че в този период трябва да се отчете и дейността на популярния руски автор Григорий Петров, издал книгата "Достоевски и достоевщината". Н. Димитрова отговори, че съзнателно не е разглеждала руските автори. Е. Димитров поясни, че статусът на Григорий Петров в България е особен, понеже благодарение на дългогодишното му приятелство с Диньо Божков (незаслужено забравен просветен деец, преводач и публицист) неговите книги и брошури излизат изобилно на български (някои от тях - в първо издание), с други думи - донякъде Гр. Петров е български автор, макар да е живял в съседна Сърбия.

Изказване направи Христо Манолакев, който отбеляза, че е слушал с голям интерес, но смята, че в доклада е трябвало да присъства и руската емиграция. Сподели един неизвестен факт, открит в резултат на проучванията му в личния архив на философа Цеко Торбов, а именно, че през 20-те години в Германия той е работил върху своя статия за Достоевски, която така и не е завършил. С други думи, има голямо основание тезата на докладчика за това, че втората рецепция на Достоевски в България е силно повлияна от Германия и мястото и значението, което се отдава на руския писател в немския следвоенен културен живот.

Пламен Антов зададе въпрос за това дали все пак след Първата световна война в България няма собствен, "автохтонен" интерес към творчеството на Достоевски? Докладчикът отговори положително на въпроса.

Андрей Лешков разви тезата, че не трябва да се забравя и за "френския контекст" за рецепцията на Достоевски, като отбеляза, че дори Ницше е чел Достоевски първом на френски, а немските издания са по-късни. Тезата предизвика възражения, в които се изтъкна, че българските интелектуалци в началото на ХХ в. са най-вече немски възпитаници.

Докладчикът благодари за въпросите и изказаните бележки и добавки.

Е. Димитров отбеляза, че в интересния и изчерпателен доклад е пропусната студията на литератора и публициста Вичо Иванов (приятел и сътрудник на М. Арнаудов в "Българска мисъл") на тема "Марсел Пруст и Достоевски", след което сподели пред присъстващите, че в проектирания алманах (годишник) на Обществото се предвижда раздел "Достоевски в България", в който ще бъдат публикувани библиографии, архивни извори и др. материали по темата.

Заседанието бе закрито в 18.30 ч. от председателстващия.