ПРОТОКОЛ № 12

На 12 март 2013 г. в залата на Националната библиотека"Св. св. Кирил и Методий" се състоя поредното редовно заседание на Българско общество"Ф. Достоевски". Залата беше пълна, присъстваха 46 души; с други думи, това беше едно от най-посетените заседания на Обществото досега.

Заседанието започна в 17.08 ч. Председателстващият обяви дневния ред и представи докладчика проф. Валентин Канавров, който изнесе доклад на тема"Бесовете на разума в идейния свят на Достоевски". След неговото завършване (около 18 ч.) се разгоря дълга и интересна дискусия.

Андрей Лешков зададе 4 въпроса. 1. Дали разбираният от докладчика декаданс включва неокантианството, феноменологията и философията на Файхингер; 2. Дали формулираната от докладчика триада в"Братя Карамазови""живот-разум-вяра" не е трансформация на Хегеловата триада"живот-познаване-идея". 3. Дали докладчикът приема, че Достоевски е само идеен писал, без да е изключителен в художествеността; 4. Дали Достоевски е застъпник на theosis-а. В отговора си докладчикът подчерта, че неокантианството има поне 3 разклонения - марбургско, баденско и това на Леонард Нелсон. Определено баденското неокантианство може да се смята за едно от последните превъплъщения на разбирания от него декаданс; другите две разклонения следва да бъдат по-специално интерпретирани. Als-ob философията на Файхингер е специфично кантианство, което няма глобален характер въпреки претенциите на автора си и въпреки реалната крачка след Кант. По 2-ри въпрос: Триадата на Достоевски се различава съществено от Хегеловата; Хегеловата е резултат на логосното развитие на Европейската философия и има дефинитивен метафизичен характер, докато тази на Достоевски е ситуативна, донякъде екзистенциална, но откъм православното разбиране. По 3: проф. Канавров приема, че стилът не е най-силната страна на Достоевски. По 4: Това е сложен въпрос на Руския сребърен век, като позицията на Достоевски може по-скоро да се приеме като хилиастка.

Людмила Савова постави въпроса дали има връзка между Вагнер и Достоевски и дали първият не е прототип на Ставрогин? В изказването си тя отбеляза, че в доклада липсва важната за последните романи на Достоевски проблематика на аскетиката. Проф. Канавров отговори, че цени и уважава границите на интерпретациите и че в светлината на аскетиката идейният свят на Достоевски изглежда другояче, докато проблематиката на разума трябва да бъде разгърната по друг начин."Аз не съм готов за този доклад" - отбеляза докладчикът, имайки предвид разгръщане на идейния свят на Достоевски откъм проблемата за аскетиката. Е. Димитров поясни, че има книга, посветена на темата"Достоевски и музиката" (с автор - Гозенпуд); любимият композитор на писателя е Бетовен, името на Вагнер се среща в късните му писма (от Емс), но не може да се говори за някакво негово влияние. Според проф. Канавров няма достатъчни основания да се смята, че Вагнер е прототип на Ставрогин. Лешков спомена, че в книгата на Р. Лаут има параграф, посветен на връзката между Вагнер и Достоевски, като проф. Канавров отговори, че няма спомен за подобен параграф в книгата на Лаут.

Иван Колев постави проблема за влиянието на Георг Лукач и идеите му за концепцията"разрушаване на разума". Докладчикът отговори, че не само Лукач, а преди всичко Карл Льовит е този, от когото концепцията се влияе. Вторият въпрос на Колев касае влиянието на митологията върху"разрушаването на разума". Проф. Канавров уточни диференциацията между митопоезия и митология, като накратко обясни защо в митопоезията истината, свободата, дейността и т.н. не са основни ценности, как те стават такива едва след появата на логоса и какви са транс-формациите в митопоезията към мито-логия. Той поясни, че в случая него собствено го интересува"логосната Европа", съдбата на логоса, въпросът защо, как и доколко истината и свободата все още са първостепенни ценности, които формират"старата Европа", Европа на духа и културата.

Нонка Богомилова изрази възхищението си от концептуалната мощ на докладчика и запита: Защо разумът се самоубива? Проф. Канавров отговори се, че разумът не може да бъде уязвен отвън, че той има собствена история на самоочистване (концептът чист разум), като основното се заключава в неговите светоустройствени, т.е. онтологични проекти. Монистичният разум и монистичният дух губят концептуален потенциал и сила и така през 19-и век се стига до декаданса на абсолютния разум и абсолютния дух, който декаданс се разпростира върху целия духовен живот. Свършено е с монологично-логосния проект,"идеята изяде европееца" - така докладчикът се изрази в духа на Достоевски.

Николай Турлаков зададе въпроси за това дали е толкова безусловна гледната точка на Достоевски за човекобога и Богочовека? И дали християнската му позиция е непроблематична? Има ли разлика между разсъдък и разум в смисъла на класическата немската философия? Проф. Канавров отговори, че в доклада си той изхожда от дадеността на текста и само интерпретира прочетеното в романите"Бесове" и"Братя Карамазови". Изхождайки от него, не може да се говори за принципна разлика между разсъдък и разум, това би било преувеличаване и недопустима модернизация. В източното християнство не присъства идеята за прогреса. Възгледите на Достоевски за Богочовека и човекобога се формират в една определена религиозна и културна среда на Русия, като геният на писателя е именно в тяхното изключително изчистено представяне и в художественото (а не сухо теоретично) представяне на техния сблъсък. Е. Димитров добави, че в текстовете на Достоевски се среща и"рассудок", и"разум", но че наистина, както отбелязва и докладчикът, не може да се прокара принципната разлика, каквато се прави в следкантовата философия. По-интересно е може би разграничението от романа"Идиот" (една реплика на Аглая Епанчина) между"главен" и"неглавен" ум.

Пламен Антов подчерта, че изслушаният доклад наистина е монументален, но той има една фундаментална слабост - той е четене на Достоевски"отвън", той проблематизира позиция, която се отхвърля от писателя - западното ratio е отхвърляно, неприемано от Достоевски. Поставен бе и въпросът за дълбокото родство между източното православие и будизма. Проф. Канавров отговори, че няма и не може да има четене"отвътре", всяко четене е"отвън", то е интерпретация, като дори най-дълбоката и всеобхватна интерпретация е разбиране на поредния читател. По втория въпрос докладчикът поясни, че не може да се говори за каквото и да било родство между източното православие и будизма, защото последният има коренно различни основания и измерения в сравнение с европейската духовност. Близост между тях наистина има в някои пунктове, могат да се намерят и близки идеи, но всичко това е по аналогия, без каквато и да е дълбинна същностност.

Стоян Асенов отбеляза, че в доклада се чувства голяма симпатия към логоса, но ние разполагаме и с ницшеанския класификатор; отиването отвъд нихилизма е отиване отвъд логоса. Проф. Канавров подчерта, че особено много харесва Ницшевата философия, като у Ницше най-много цени идеята за вечното възвръщане. Тази идея не е модел на цикличността, а фундаментализира мига, срещата"чело в чело" (Ницше). Вярно е, че при Ницше имаме отиване отвъд разума, че срещаме оставане в декаданса и надскачане на декаданса. Но това са елементи на вечното възвръщане, като тяхното дълбинно разглеждане не може да стане в няколко изречения. позитивните решения у Достоевски и Ницше са твърде различни. Впрочем именно Ницше е този, който не само слага точката на декаданса - разрушаването на абсолютния разум и абсолютния дух, - а същевременно отваря възможно и пространство за съвременното плуралистично философстване.

След края на дискусията Е. Димитров запозна присъстващите на заседанието с идеята за периодично издание на Българско общество"Достоевски" - алманахът"Достоевски: мисъл и образ", обрисува в общи черти съдържанието на първия том и съобщи, че издаването на алманаха е гарантирано от издателство"Изток-Запад".

Бяха приети шест нови заявления за встъпване в Обществото.

Заседанието бе закрито в 19.15 ч.