ПРОТОКОЛ № 13

На 2 април 2013 г., вторник, се състоя редовно заседание на Българско общество "Ф. Достоевски". Заседанието, на което присъстваха 31 души, бе открито от председателстващия в 17.10 ч. със съобщение за подготовката на първия том на Алманаха на Обществото. Водещият представи проф. Радосвет Коларов и неговата книга "Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността", която определи като събитие в литературознанието.

Докладът на Р. Коларов на тема "Творбата усилвател: диалогът между романа "Идиот" и повестта "Кротката" на Достоевски", непосредствено свързан с цитираната книга, бе прочетен от 17.15 ч. до 17.45 ч.

Дискусията бе започната от Е. Димитров, който отбеляза, че в "Кротката" са рефлектирали някои моменти от биографичния опит на Достоевски, в частност - смъртта на първата му съпруга - Мария Дмитриевна Исаева, потресът от която писателят е маркирал в знаменития си религиозно-философски фрагмент, написан "в присъствие" на мъртвата и започващ с думите "Маша лежит на столе; увижусь ли с Машей?"

Андрей Лешков изтъкна метафориката на вътрешнотекстовото отношение; тя не е свързана с опозициите част-цяло или микро-макро, т.е. че в големия текст са налични всички сюжети на малкия. Тук става дума за по-различно нещо, а именно - за иманентното самообяснение на текста, става дума за по-различна интертекстуалност (нещо от рода на това как в роман на Камю човек чете жълта хроника, в която се разказва роман). Изключително любопитно е съотношението между по-голям и по-малък текст от един и същи автор, например у Джойс отношението между "Одисей" и "Портрет на художника като млад"; в първия се съдържа вторият.

Михаил Бушев изрази задоволството си от много интересната и дълбока тема и от възможността да види подобна демонстрация на това как една и съща същност преминава в друго поле и придобива ново съдържание.

Христо Манолакев допълни, че сходно е отношението между Свидригайлов и Ставрогин, които не могат да се припокрият, но не могат и да се отделят един от друг; интересно е, че в света на Достоевски след "кротката" няма друга самоубийца.

Валентин Канавров благодари за хубавия доклад и призна, че на него лично не му е идвало на ум да свързва "Кротката" с Настася Филиповна. "Кротката" за него винаги е била пример за "наслагването на отчуждение". Той отправи към докладчика "един въпрос с два подвъпроса": 1) Говорите само за текста, но не споменахте "смисъла": как го инфилтрирате? 2) Що се отнася до термина "херменевтична автотекстуалност", то няма ли тук скрито противоречие в него? Херменевтиката винаги залага на външни наслагвания.

Р. Коларов отговори, че текстът е закодиращо устройство, съдържащо в себе си закодирани значения, текстът има смисъл. През цялото време е ставало дума за смисъл; когато Дерида казва, че "няма нищо извън текста", той не отделя текста от смисъла. В термина "автотекстуалност" не става дума за авторефлексивност, коренът "авто" всъщност маркира корпуса от текстове на един и същи автор.

Пламен Антов подчерта, че чухме блестящ текст на Радосвет Коларов, който преодолява недостатъците на структурализма, оставащ при формата; демонстрираният анализ прави голяма крачка отвъд структурализма.

Владимир Донев сподели, че добре познава методологията на Р. Коларов и запита дали "мотивната мрежа" е приложима в жанрологията ?

Р. Коларов отговори, че не е сигурен дали може да бъде приложена. Жнровите отношения са парадигматични, докато това е все пак синтагматика.

Е. Димитров благодари на докладчика за отзивчивостта към поканата от страна на Българско общество "Достоевски" и подчерта продуктивността и евристичността на паралелното четене на "Идиот" и "Кротката". Успоредяването между образите на Настася Филиповна и Кротката може да бъде продължено с анализ на близостта между основните мъжки персонажи: княз Мишкин и повествователят в "Кротката" могат да бъдат "просветнати" един чрез друг, особено що се отнася до проблематиката на разбирането.

Заседанието бе закрито в 18.30 ч.