ПРОТОКОЛ № 14

На 13 май 2013 г., понеделник, се проведе редовно заседание на Българско общество "Ф. Достоевски", последно за сезон 2012/2013 г. То бе открито от председателстващия в 17.17 ч. с няколко съобщения и покана за постановката по "Идиот" на актьора Кирил Кирилов. На заседанието присъстваха 19 души.

Владимир Донев (доцент във ВТУ) изнесе доклад на тема: "Достоевски и Солженицин: "Един ден на Иван Денисович" в светлината на "Записки от Мъртвия дом"; докладчикът говори от 17.20 ч. до 18.05 ч.

В дискусията пръв взе думата В. Калинов, който очерта три различни типа опит на преминаването от ада към лагера, които са и три типа модели за художествено пресъздаване: 1) в "Ад" на Данте, където няма надежда, надеждата е в Чистилището; 2) моделът на Достоевски и Солженицин, в който има морал и надежда; 3) друг тип ситуация е описан от В. Франкл, Примо Леви и др.- тук човек няма никакви предикати, а е поставен отвъд доброто и злото. Въпросът е: как тия три модели на страданието могат да бъдат мислени?

Вл. Донев отговори, че въпросът е голям, става дума за различни екзистенциални моменти на преживяването. При Примо Леви е силен диалогът с Данте, мемоарният разказ се опира на междутекстови препратки към "Ад", т.е. пак се задействат художествени основи в мемоарното пресъздаване на лагерния опит.

Може да се потърсят други модели в лагерния опит. Другояче стои въпросът в полската лагерна проза, подчинена на друг екзистенциален модус, в който абсурдът е приет. Интересно е, че книгата на Густав Херлинг-Груджински "Друг свят. Съветски записки" излиза заедно с "Разбунтувания човек" на Камю, тя е в същия екзистенциалистки дух. При Варлам Шаламов нещата са различни, тук всеки разказ е отделен, сам за себе си, липсва общата алегорична основа.

Андрей Лешков отбеляза, че алегоричният прочит е алегорико-символичен; ние трябва да имаме предвид преноса върху повествованието у Достоевски и Солженицин на средновековната апокрифна традиция на "хождения по мукам", както и преданията за слизането на Христос в ада. Какъв е залогът на художественото пресъздаване на една лагерна действителност? Каква е разликата между онова, което се случва и това как то бива художествено пресъздадено? Не се ли получава така, че второто изкривява първото? Повествованието за смъртта няма нищо общо с умирането, а Дж. Вико казва: "Онзи, който прави нещата, той и повествува за тях". Питането е: дали лагерната проза може да бъде писана само "отвътре", от хора, които са минали през лагера? Какъв е отгласът на лагерната тема в България?

Вл. Донев отбеляза, че прегледът е впечатляващ. Да, по лагерната тема може да се пише и без личен опит. Мемоарният жанр предполага различни степени на несъвпадение между реално преживяното, спомнянето и словесното пресътворяване на опита. Интересите му са насочени към художествените модели в мемоарите, които се превръщат в своеобразни стереотипи, на които опитът се опира в екстремната ситуация на извънмерно страдание. Още Хана Арент в "Тоталитаризмът" анализира това, че извънмерното страдание през ХХ век може да бъде асимилирано само чрез аналогии в съзнанието на оцелелия с картини от Дантевия ад.

В българската литература най-силните страници на лагерна тема са мемоарите на Стефан Бочев "Сказание за концлагерна България"; това е голямото име на българската лагерна тема. Мемоарите имат огромно художествено значение; тук са важни и фейлетоните, и описанията на природата, и промислянето на острова с редица препратки; интересното е, че в концлагерния опит на Ст. Бочев има и сцени с евангелска символика. При писател като Й. Вълчев доминира сказовия разказвачески маниер, при Вл. Свинтила- литературната обработка на спомените, но при Бочев имаме голям наратив, който е много богат и интересен откъм жанровата си сплав.

Йорд. Монова изказа пожелание двете произведения да бъдат разгледани не само в светлината на руската литература, но и на месианството и мисионерството.

Вл. Донев отговори, че за месианство и мисионерство у Солженицин може да се говори, но не и по отношение на "Един ден на Иван Денисович".

Стоян Асенов постави два въпроса. Първият касае смисъла на страданието. У Шаламов и Примо Леви има негативен момент, а лагерния опит няма позитивен смисъл, докато у Ал. Солженицин е налице друг тип отнасяне към страданието и лагерното изобщо. Второ, дали в ситуацията на лагера спасението се базира върху миналия опит или обратното- в ситуацията човек остава отвъд този опит?

Вл. Донев отговори, че няма пряка връзка между страдание и спасение. Писането и словото не са път към спасението, следлагерният опит не спасява човека.

Е. Димитров резюмира интересната дискусия и направи някои бележки за изследванията по темата "Достоевски и Солженицин"; в някои литературоведски текстове се проследяват интертекстуални връзки на "Един ден на Иван Денисович" не само със "Записки от Мъртвия дом" (тук връзката е очевидна, още по-силно подчертана от символичното съвпадение, че първата книга излиза точно 100 години след втората, 1862-1962), но и с други произведения на Достоевски, например с първия му роман "Бедни хора". Водещият благодари на Вл. Донев за интересния доклад, въвел покрай основната си тема и една друга голяма тема, а именно "Данте и Достоевски".

Заседанието бе закрито в 19 ч. с обещание за нова среща през октомври.