ПРОТОКОЛ № 15

Българско общество "Достоевски" (БОД) откри третият сезон (2013/2014 г.) от своето съществуване на 7 октомври 2013 г. в зала № 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Заседанието бе открито в 18.15 ч. от председателя на Обществото Е. Димитров. Във встъпителното си слово той подчерта неслучайното съмволично съвпадение, че заседанието по изключение се провежда в същата зала на Ректората, където на 5 декември 2011 г. БОД беше основано: винаги е полезно припомнянето и завръщането към началото - за да не се изгуби импулсът и живият усет за целта, за посоката на Пътя.

Думата беше дадена на Владимир Донев, за да разкаже за работата на XV Международен симпозиум на International Dostoevsky Society (Москва, 7-13 юли 2013 г.) , на който Българското общество "Достоевски" беше прието като асоцииран член на Международното общество. Вл. Донев накратко се спря на представителността на форума и неговата тематика, на докладите и участниците, които са му направили най-силно впечатление, както и на солидната съпътстваща културна програма. Особен акцент в изказването му беше очертаване на профила на повече от успешното българско представяне в симпозиума, както и първите знаци за международно признание за дейността на Българското общество "Достоевски".

След това Е. Димитров представи гостенката от Италия Алесандра Елиза Визинони като "българско откритие"; не без подкрепата на Българско общество "Достоевски" тя регистрира блестящо представяне в Москва. По обясними причини нейната научна биография не е дълга; А. Визинони е представител на известната школа в русистиката на Университета в Бергамо и неотдавна завърши своята дисертация, която според председателя на Обществото ще се превърне в интересна бъдеща книга - приносна в достоевскознанието, понеже в нея за пръв път систематично се анализират античните влияния (най-вече - на латинските историографи) върху творчеството на Достоевски. С участието на А. Визинони Българско общество "Достоевски" открива своя нов сезон, който би било добре да се превърне в "година на младите". Обществото и занапред ще дава трибуна на млади изследователи - независимо от това дали те имат или нямат научен статус; по-важното е докладчиците да имат какво да кажат, Обществото не робува на предразсъдъци.

А. Е. Визинони изнесе доклад на тема: "Достоевски и Античността" (Антигона и Куцичката от "Бесове").

Дискусията бе открита от Е. Димитров, който постави проблема за съдбата, твърде важен в "Антигона". Ако Антигона приема съдбата си, може ли аналогично същото да се каже за Маря Лебядкина; тя има ли съдба? А. Визинони отговори, че от гледна точка на християнството човек винаги се намира на съдбовен кръстопът: той решава дали да следва Бог или да се отдели, отклони от Бога. Маря Лебядкина е единствената героиня, която приема и следва християнската съдба, тя осъществява тази съдба, е нейно оръдие. Маря Лебядкина е въплъщение на ценностите на християнството, а що се отнася до старогръцката вяра, то тя се държи като героиня, понеже според елинското схващане човек по никой начин не може да измени своята съдба, но той може да реши как да й противостои. Единствено героят е в състояние достойно да противостои на съдбата, и Маря Лебядкина е точно такава героиня.

Нина Димитрова напомни за възгледа на Вяч. Иванов, че физическият недъг на Маря Лебядкина символизира грехът. Какво у другите героини на Достоевски символизира подвластността на греха? (Настася Филиповна, например, няма физически недостатъци, дори напротив). А. Визинони отговори, че поставеният въпрос е много интересен. Другите герои и героини просто не се нуждаят от символизации на греха, свързани с физически недостатъци; при тях раните са в душата. Паралелът между Антигова и Маря Лебядкина за нея е по-лесно да бъде направен, поради изтъкнатата в доклада връзка между имената.

Людмила Савова отбеляза силната връзка на основните тези на доклада с интерпретацията на Вяч. Иванов и отбеляза, че при трактовката на образа на Маря Лебядкина трябва да се прави разлика между "юродив" и "юродив в Христе", което е висша форма на християнския подвиг, на аскеза. Каква юродива е Маря Лебядкина? А. Визинони отговори, че М. Лебядкина не е традиционна юродива, тя си дава пълна сметка за това какво иска, а не се държи като дете.

Валентин Калинов напомни за "одата за човека" в "Антигона" ("има много чудни неща в света, но човекът е най-чудният между тях", според популярният превод на Ал. Ничев). Въпросът е за Ставрогин, който е определен като "хитрият, мъдрият змей". Как Ставрогин се помества в тази парадигма на "прекрасно-страшния" човек, за който няма граници и който надскача своите граници? А. Визинони отговори, че с тази тема се занимава в последната част на своята дисертация, където разглежда първия стазим на трагедията, както и неговата интерпретация от Хайдегер. Що се отнася до Ставрогин, той въплъщава идеята за "дайнос", "дайноперон", понеже всичките качества на неговата личност символизират разрушението на онова общество, което той уж е призван да спаси.

На заседанието, което беше закрито в 19.50 ч., присъстваха 26 души.