ПРОТОКОЛ № 18

На 13 януари 2014 г. редовното заседание на Българско общество "Достоевски" се състоя по изключение в читалня № 7 на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Заседанието започна в 17.15 и завърши в 19.10 ч. и на него присъстваха 25 души. Е. Димитров откри заседанието и поздрави присъстващите с Новата 2014 г., като подчерта, че с нея Българското общество "Достоевски" влиза в третата си годишнина - нещо уникално за подобен тип общност в България не само в съвременната й история.

Стоян Асенов изнесе доклад на тема: "Лицето и погледът - три разказа на княз Мишкин", изслушан с голям интерес от присъстващите, сред които имаше много нови лица (17.20-18.15 ч.).

Е. Димитров благодари за великолепния и съдържателен доклад и даде думата на присъстващите за изказвания и въпроси.

Дискусията бе започната от Иван Колев, който изтъкна едно противоречие в изложението на докладчика: от една страна, той говори за това, че съзнанието иска да спре времето, а, от друга, даденият пример с това как осъденият на смърт, минавайки покрай парка, си мисли за това как може да се промени едно или друго.

Стоян Асенов уточни, че даденият пример е от "Престъпление и наказание" и той се отнася до "полепването" към предметността. Тук има две стратегии на опита: първо, потъване в невремевост, потъване в отделното; второ, чрез числото времето се възстановява, чрез числото се полага дистанция, различаване. Чрез числото и неговата атомизация човек се опитва да си набави време. Ситуацията преди края не може да не актуализира времевостта, защото се изпитва самото време - краят на моето собствено време, мигът на смъртта. Динамиката на времевото тук е изключително силна. Дали в тази ситуация е възможно да се преодолее, да се утеши опитът? У Достоевски няма решение, поне в тези три разказа то липсва.

Акад. П. Попиванов говори за двата възможни възгледа за числото: 1) числото като резултат от опита, като абстрахиране от практическата дейност; 2) платоническият възглед за числото като идеални същности, като отделни предмети. Можем ли добре да свържем числото със съзнанието или с материалните предмети, за които залепва съзнанието?

Стоян Асенов отговори, че можем да говорим за времето в различни негови измерения. Ситуацията на умирането е практическа, екзистенциално-практическа ситуация. Появата на числото ни дистанцира от нещото и така се възстановява обективното, "часовниковото" време. Това става, понеже в случая с произнесената смъртна присъда часът на смъртта е точно определен, затова оставащото време може да бъде разделено, възстановяването на числото ни позволява да се дистанцираме от нещата в света. Ще се съгласим, че в този момент точно това най-малко може да се очаква. Числото полага рационалния строеж на света, чрез него ситуацията се овладява. Така има една контролираност на "спускането" в смъртта, а да не се строполим в нея.

Валентин Калинов изтъкна, че текстът на Ст. Асенов е многопластов и в него има и херменевтика, и екзистенциална философия, но основния принос е към феноменологията на съзнанието. "Импонира ми идеята, че декартовото cogito е постижимо в ситуацията на умирането. Светът угасва в момента, в който се е явил. Ето, аз виждам света и си отивам от него."

Стоян Асенов: "Такива аналогии могат да бъдат правени. Ето, узнава се: "аз умирам", но това знание е противоречиво, тук знанието е свързано с незнание."

Емил Димитров каза, че за него ситуацията, която се обсъжда, е вътрешно разбираема, понеже има опит за нея. Впрочем, интересното е, че доста хора имат такъв опит, но, разбира се, не всеки е в състояние да именува нещата, да разкаже; опитът може да бъде споделен именно поради неговата принципна идентичност. Трябва категорично да се отхвърли популярната представа, че в "последния миг" целият живот на човека му минава набързо "като на кино"; най-вероятно тази представа е внушена точно от киното, докато в действителност никой не споделя нещо подобно. Възникват два въпроса: Първо, къде е мястото на гласа? Точно гласът е онова, което връща човека в живота. Второ, защо винаги става дума за "пет минути", защо идеята за последното време се изразява чрез числото пет?

Стоян Асенов: "Да, гласът възвестява смъртта и гласът успокоява, той връща към живота. Що се отнася до израза "пет минути", то той най-вероятно възниква от ежедневната употреба в езика, в който се казва "дай ми пет минути". В "5" има мяра, в него има достатъчно време и същевременно то е малко, ограничено."

Бушев: Що се отнася до числото пет, можем да си спомним за питагорейската мистика на числата. Пет е половината от десет, което пък е съвършеното число (10=1+2+3+4). Ако е вярно това, че в граничните ситуации изплуват архетипи, не е случайно, че се появява точно "пет". Забележително е това, че времето опира някъде и след това изчезва, забележително е до каква степен времето организира съзнанието.

Стоян Асенов: "Последният миг" има сложна времева структура, тук имаме и времевото в неговия край, и отвъдвремевото. Очевидно е, че има различни типове времевост - и "обективно", и екзистенциално време. Достоевски е феноменолог на съзнанието, това, което той нарича "психология", всъщност е феноменология."

Заседанието бе закрито в 19.10 ч.