DSCF
DSCF
DSCF
DSCF
DSCF
DSCF
DSCF
DSCF
DSCF
DSCF

ПРОТОКОЛ № 19

На 3 февруари 2014 г. се състоя редовно заседание на Българско общество "Достоевски", на което присъстваха 20 души.

Заседанието бе открито в 17.15 ч. със съобщение за организираните от Обществото инициативи през април, след която думата бе дадена на Нина Димитрова. Тя изрази своето съжаление, че няма да продължи линията от миналото заседание с доклада на Ст. Асенов, след което запозна присъстващите с текста на доклада си "Софийност и инферналност: героините на Достоевски".

След края на доклада Андрей Лешков каза, че се чувства длъжен да вземе отношение и запита: зад всички тия типологии няма ли една скрита, не винаги изказвана, гностическа струя у Достоевски? Ако я има, по какъв начин тя съществува? Чертите на героините на Достоевски са синтезирани от Анна Каренина по логиката "от обратното", тук е налице взаимодопълване и градация.

Н. Димитрова отговори, че според нея убедително прозвуча тезата за Анна Каренина и Настася Филиповна, т.е. вместо за типологии може да се говори за взаимодопълнителност. Да, има оригенизъм, Достоевски изразява оптимизъм, предстои апокатастасис.

Христо Манолакев каза, че е слушал с голямо внимание, но че се появяват редица въпроси, резултат от вътрешна реакция към чутото. Така например, Аглая в "Идиот" към кой от двата типа спада? Образът на Лиза в "Бесове" къде ще отиде? А Дуня в "Престъпление и наказание"? Нея никой не я забелязва, а тя мотивира Свидригайлов. А в същия роман Лизавета Ивановна, вечно бременната? Що се отнася до Анна Каренина, то това е дълбоко невярна интерпретация, понеже този образ изхожда от Татяна на Пушкин. Н. Димитрова отговори, че схемите са насилие, типологиите не могат да изчерпят цялото богатство от женски образи.

Людмил Димитров изтъкна, че това е трудна и неблагодарна тема; иначе феминистките охотно говорят за всичко. Доколко женските образи у Достоевски се поддават на типологизация е проблем, но те например проблематизират отричането у руското литературознание на ХХ в. на това, че има приемственост между Чехов и Достоевски. Като пример може да се даде това, че от Соня Мармаладова има два моста към Чехов. Първият е монологът на световната душа на Нина в "Чайка". Вторият е финалният монолог на Соня във "Вуйчо Ваньо" - много представления са се проваляли точно в този монолог; героинята продължава някаква традиция. Като цяло докладът събуди у мен интересни асоциации, за което благодаря.

Петър Попиванов обърна внимание на нещо съвсем друго: писаното от психиатъра Коста Заимов, че състоянието на самоубиеца поразително прилича на състоянието на Расколников след убийството. Необходимо е да се изслуша гледната точка на психиатъра, понеже в поведението на Настася Филиповна или Грушенка има психопатологични черти. Н. Димитрова отговори, че у Кирил Чолаков и С. Кошков има анализ на мъжките персонажи на Достоевски от психопатологична гледна точка.

Емил Димитров отбеляза, че психоаналитичният прочит е един от първите на Достоевски: още през 1883 г., само две години след смъртта на Достоевски, се появява незагубилата значението си до ден днешен книга на Владимир Чиж "Достоевски като психопатолог".

Стоян Асенов изтъкна, че подобен психоаналитечен подход е непродуктивен: какво обяснява той? По отношение на литературното произведение този тип интерпретация трябва да бъде изнесен зад скоби.

Динко Минчев (БАН) зададе въпрос към Л. Димитров за Достоевски и Чехов: има ли оценки на Чехов за Достоевски? Людмил Димитров отговори, че Чехов се е изказвал за Достоевски, но не си спомня дали е казвал нещо за женските образи. Руската литература се отнася със съпротива към Достоевски - например Набоков, който дори трябва да се оправдава, докато Достоевски е любим на философите. Чехов например е изразявал недоумение по отношение на претенциите, свързани с "Престъпление и наказание". И Набоков, и Чехов обаче по странен начин усвояват сюжети и мотиви на Достоевски. Така например "Изповедта на Ставрогин" е романоизграждаща за "Лолита".

Пламен Антов изказа своите поздравления за доклада, центриран върху женското, без да е феминистичен, което е истинско постижение.

Михаил Бушев сподели, че е заинтригуван от заглавието, понеже чува термина "софийност" за първи път; според него "софийност" и "инферналност" не са противоположности. Нина Димитрова отговори, че те не са противоположности, а са степени. Друг интересен въпрос е този за имената на Достоевски - интересно би било да се проследят имената на героините.

Заседанието бе закрито в 19 ч.