DSCF
DSCF
DSCF
DSCF
DSCF

ПРОТОКОЛ № 20

На 10 март 2014 г. от 17.30 ч. редовното заседание Българско общество "Достоевски" се проведе на обичайното място - в залата на Национална библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Присъстваха 13 души.

Димитър Мирчев прочете (от 17.35 до 18.00 ч.) изложение на тема "Владимир Соловьов и Фьодор Достоевски".

Нина Димитрова запита как докладчикът се отнася към възгледа на Райнхард Лаут, че геният между двамата е Достоевски, а Соловьов е само един среден мислител? Д. Мирчев отговори, че според него Достоевски е убеден, че чрез страданието се постига узкипление и път към Божественото; при Соловьов на преден план е любовта. Безспорно, Достоевски е гений, проникнал до дълбините на обществото и човечеството. Идеята за Богочовечеството е силна руска идея, а според докладчика светът не е схванал нито Соловьов, нито Достоевски. Ето защо преценката на Р. Лаут според него е субективна.

Емил Димитров постави проблема за писателя и философа: Достоевски и Соловьов не олицетворяват ли по-общия въпрос за отношението между литература и философия? Според Д. Мирчев трябва да се погледне отвъд жанра, понеже Достоевски е писал и дневници, а Соловьов е писал и поезия. Движението и на двамата е самобитно, а разликата между тях е в темпераментите - харизмата на Вл. Соловьов е много по-силна от тази на Достоевски. Жанровото е свързано с формалното, не с духовното им развитие.

Михаил Бушев зададе реторичния въпрос: значи единият е философизиращ поет, а другият - поетизиращ философ?

Стоян Асенов отбеляза, че Владимир Соловьов е систематичен философ, най-западният систематичен руски философ.

Емилия Минева подчерта, че Вл. Соловьов е първият руски систематичен философ и той се появява точно тогава, когато западните системи се разбягват.

Андрей Лешков за пореден път защити възгледа си, че Достоевски и Соловьов са персонификации на руския гностицизъм, единият е литератор-гностик, а другият е гностик-философ. На литератора като културен персонаж не му е присъщо да пише и говори sub specie aeternitatis. Можем да говорим за литературно-идеологичния оригенизъм на Достоевски, за цялото му философстване като интелектуален апокатасис.

Д. Мирчев отговори, че може по-скоро да се говори за анархизма, който и двамата автори са забелязали. Що се отнася до гностицизма, то в българската духовност липсва такава традиция, поради което е рисковано гнозисът да се издига срещу ортодоксията. Вярно е, че тук са големите критики срещу Соловьов. Ако го нямаше него, нямаше да го има и Бердяев.