ПРОТОКОЛ № 22

На 19 май 2014 г. Българско общество "Достоевски" проведе последното си редовно заседание за третия сезон (2013/2014 г.) от своята работа. Поради това, че доста от членовете на Обществото по това време на годината са заети с други инициативи (конференции, процедури и др.), на заседанието присъстваха едва 14 души. Е. Димитров откри заседанието в 17.20 ч. и разказа за отзвука в Русия, който имат реализираните през април инициативи на БОД с участието на Анастасия Гачева.

Валентин Калинов изнесе (до 18.20 ч.) доклад на тема "Смехът, истината и сънят на човека" ("Сънят на смешния човек") (текстът не е предоставен от автора за публикация в настоящия втори том на алманаха).

Дискусията по доклада бе открита от Е. Димитров, който постави въпроса за смеха: защо смешният човек е смешен? В. Калинов отговори, че смешното по битието си е обвързано с истината; ако нещо смешно е истинно, то става още по-смешно. Смешното е свързано с автентичното.

Нева Кръстева зададе въпроса дали у Достоевски има някаква податка за картината на Брьогел Стари "Падането на Икар"? "Сещам се за друга картина на Брьогел - "Носенето на кръста", на която има изобразени около 100 персонажи, но главна тема тук е самотата на носенето на кръста" - отбеляза тя.

Красимир Делчев постави проблема за отношението между Достоевски и Паскал; и за двамата е важна опозицията разум-сърце. Що се отнася до плурализма на истината, то Достоевски би се съпротивлявал срещу нея. Темата за фанатичното търсене на истината ни отпраща към политическото, а изразът "живот в истината" идва от Кафка, среща се и у Кундера.

Стоян Асенов припомни "Обратната перспектива" на П. Флоренски, която разрушава всекидневното гледане, но и умножава световете; част от естественото оглеждане на тия светове е смешното. Можем ли да приемем, че онова, което прави Достоевски, е специфична критика на утопичното? Сънят, смъртта, утопията са подстъпи към трансцедентното, това са маски, утопични картини, двойници на неоткровяваната истина. На целия този фон се появява детето, истината проговаря през детето; то ли е обратното на утопичните картини?

В. Калинов отговори, че несъмнено у Достоевски има утопизъм и пример за нея е Пушкиновата му реч. Един и същи текст има различни послания - започва по един начин, а завършва по друг. Утопичните картини не са само лъжовни, те са и спомени. Човекът е запазил спомена за Златния век, който внезапно просветва.

Според Михаил Бушев Достоевски преследва определена цел - нещо, което наподобява библейския рай. Съвършеното общество няма никаква имунна система да противостои на най-малкото зло. В "Съня на смешния човек" са кодирани много идеи, а една от тях е тази за множествените светове.

Заседанието бе закрито в 19.30 ч.