DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN

ПРОТОКОЛ № 24

На 3 ноември 2014 г. Българско общество "Достоевски" проведе своето заседание в нова за себе си обстановка и атмосфера - в Музикалната академия, в залата, в която проф. Нева Кръстева провежда своите занятия по полифония със студентите и където на учебния орган могат да се илюстрират някои от тезите на изложението.

Заседанието, което беше много добре посетено не само от членовете на БОД, но и от студенти (присъстваха 26 души), бе открито в 17.10 ч. от Емил Димитров, който сподели кратък спомен за въздействието на концертите на Нева Кръстева през 80-те години (особено тези, свързани с юбилея на Бах през 1985 г.) върху младото поколение.

Думата бе дадена на Нева Кръстева, която изнесе (от 17.13 до 18.00 ч.) доклад на тема: "Упорството на чистото жизнено, незавършимо съзнание...": Бахтин, Достоевски и музикалното".

Присъстващите изслушаха доклада с голямо внимание, както и музикалните илюстрации в изпълнение на Ралица Трифонова, изпълнила хорали от Й. С. Бах (BWV 639) и Д. Букстехуде (BuxWV 196).

Дискусията бе открита от Е. Димитров, който зададе въпроса за това как е възможно да говорим за музиката изобщо? Тук по-скоро става дума за превод от един език на друг, при който се губи може би най-същественото. Н. Кръстева отговори, че "езикът е просто такъв, ние нямаме друг". Има връзка между писането на ноти и чуването - това е език, който трябва да знаеш.

Петър Попиванов отбеляза, че проблематиката е "далеч от моите води". Хрумва му аналогията с теоремата, формулирана през 30-те години от Курт Гьодел, която обосновава невъзможността за доказуемост на всички положения. Н. Кръстева отговори, че вербалното има своите граници. Музиката се слави като свързана с логиката. В музиката има чиста симетрия, тя може да изразява (проявява, просветлява) ноуменалното. Не е вярно, че имаме само един език, имаме много езици на различните изкуства, но музикалната грамотност, зашифрованата писменност е необходимо да бъде усвоявана и свързвана с вродената синтетична способност за изживяване.

Илия Граматиков, студент на Н. Кръстева, отбеляза, че музикантите работят и с абстрактни понятия и зададе въпроса: Подлежат ли романите на Достоевски като четене на музикални структури? Н. Кръстева отговори, че това не е възможно, но повестта "Бели нощи" обаче е повлияна от балета. Романите на Достоевски са прекалено многопланови, те не могат да влязат без остатък в една музикална форма. Чайковски казва, че "като истински литератор Достоевски не беше музикален". У него обаче е налице една степен на чуване, на ясно чуване. Достоевски наистина чува гласовете на своите герои.

Михаил Бушев изтъкна, че Михаил Бахтин въвежда много термини и той създава впечатлението, че към Достоевски може да се пристъпи като към музикално произведение; тук стоят напрегнатостта, очакването, по-скоро усещането за тях. Н. Кръстева отговори, че Достоевски е описал всичко това в разказа на Тришатов. Писателят е имал ясна представа за протичането на музикалното произведение: то протича не като наратив, но именно като музикално произведение. М. Бушев припомни, че в много произведения главен герой е музикант, например "Жан Кристоф" на Ромен Ролан. Понятието "хронотоп" има ли музикално съответствие? Н. Кръстева отговори, че има противоречие между полифонията, която има нужда от време за своето протичане, и идеята за едновременното й протичане.

Пламен Антов изтъкна, че метафориката на Бахтин е свързана със западната музика, докато светът на Достоевски е поставен в православни рамки. Н. Кръстева отговори, че предпочита да говори за полифония и свобода и не би искала да слага каквито и да било рамки на Достоевски - нито национални, нито конфесионални. Той върви и напред, и назад във времето, а това засяга най-дълбоко нравствената структура на личността. В руското "строчное пение" (ранна форма на полифония) има екстазни моменти; Русия се намира по средата между Тибет и Европа. Руската полифония има един дълъг и респектиращ паралелен на европейската полифония път, последният етап на който са Бортнянски, Чайковски, Мусоргски и др. Достоевски много е обичал Глинка, той познава народното пеене, което е и танц; писателят би могъл да чуе произведения на други руски композитори в църквата, залата и театъра.

М. Бушев отбеляза, че ако известната картина на Холбайн, изобразяваща мъртвия Христос, бъде гледана "като арабин", отдясно наляво, то и тълкуването би било различно. Н. Кръстева отговори, че в полифонията наистина има палидромни техники и четене и в двете посоки (рачешкият канон); дадено ни е и едното, и другото четене.

Заседанието бе закрито в 18.45 ч., след което разговорите продължиха "в кулоарите".