DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN

ПРОТОКОЛ № 26

На 12 януари 2015 г. се състоя редовно заседание на Българско общество "Достоевски", на което присъстваха 21 души. Заседанието бе открито в 17.17 ч., след което Калин Михайлов изнесе доклад на тема: "Дневникът в търсене на трансцендентната красота: Шмеман, Достоевски, Бернанос" (от 17.23 ч. до 18.00 ч.).

Димитър Спасов, редактор на превода на "Дневника" на о. Александър Шмеман, започна обсъждането на доклада, като постави въпроса: има ли универсален отговор защо се пишат дневници? Той се пита дали о. Александър е искал дневникът му да види бял свят, читателят не е сигурен дали е поканен да присъства. К. Михайлов отговори, че в дневника на Ж. Грийн например няма отговор защо се водят дневници, но това питане се среща натрапчиво често. Неизбежна е съдбата на дневника да бъде публикуван. Ако дневникът от самото начало не е предназначен за публикуване, неговото четене донякъде има воайорски характер.

Стоян Асенов подчерта, че дневникът е особен жанр, в който са налице редица напрежения, например това между лично и публично; неизбежно е дневникът да бъде пространство на личното, на интимното. Дневникът има особени отношения с времето: времето на дневника и времето на дните трябва да е едно и също. Дневникът се прави заради прекъснатостта на дните; обективният ход на времето е прекъснат във всеки отделен момент. Всеки запис в дневника притежава особена уникалност. Можем да се запитаме дали начинът, по който се размишлява в дневника, не позволява споделянето на най-важните, дори сакрални моменти? Не трябва да забравяме и това, че всички обсъждани автори на дневници принадлежат към християнската традиция. К. Михайлов каза, че тук могат да бъдат добавени още два дневника - на Шарл дю Бо и на Пол Клодел (Е. Димитров добавя: "и Шарл Пеги"); тук може да бъде включен и Паскал. Ст. Асенов: "Дневникът на скръбта" на Ролан Барт хем е дневник, хем не е дневник; тук като че се снема дневничността на дневника. Юлиан Жилиев припомни изказването на Ролан Барт, че глаголът "пиша" е непреходен глагол и дневникът е типичен жанр за френската традиция.

Андрей Лешков зададе реторичния въпрос дали не се срещаме с риска дневникът да се превърне в лакома ламя, която поглъща всевъзможни текстови масиви? Не би ли могло да се направи разграничението между дневника в собствения смисъл на думата от дневника като предназначено за обнародване писмо? Трябва да правим разлика между замисъла за дневник-запис и влизането в жанра дневник. При Шмеман дневникът е документ на мисълта, а при Достоевски той е съчетание от разноречиви определения; към дневниците в широкия смисъл на думата можем да причислим и "Изповедите" на Августин. Писането на дневник неволно предпоставя безсмъртието на пишещия дневника. Всеки дневников запис ни представя света като миг, който не е "сега", мигът тук е отвъд времето. Може би по-точният термин би бил "дневников впис".

Здравко Попов подчерта, че няма универсален отговор защо се пишат дневници; ние разполагаме с всевъзможни дневници. Добре е да се съсредоточим върху тези три дневника, за които става дума в доклада; интересна е мисълта на К. Михайлов за естетическото като медиатор, тук е намерен добър терен за размишление. К. Михайлов отбеляза, че един дневник, който не се води, не е дневник; някои автори казват, че поне веднъж на три дни трябва да се пише в дневника. Разбира се, необходима ни е по-точна формулировка за дневника. В западната култура дневникът е носител на памет, на родова памет.

Валентин Калинов каза, че дневникът е някаква машина - той взема нещо, преработва го и го дава под друга форма. Бернанос е интересен затова, че показва прехода от дневника към романа. "Дневник на писателя" пък е машина за идеологии. Изобщо, трите дневника се отклоняват от изначалната идея на дневника да се употребява време, за да се произвежда "Аз"; основното предназначение на дневника (Ж. Грийн, А. Жид, Паскал) е създаване на "Аз". Ст. Асенов добави, че при Марк Аврелий дневникът е средство за произвеждане на "себе си".

Емил Димитров разказа за традицията на политическия дневник в България, както и за работата си върху "Дневника" на Михаил Арнаудов. Дневникът в България е риск, той често е въпрос "на живот и смърт". Дневникът изявява вътрешните, скритите механизми на политическото, той е своеобразно разголване на публичната реалност.

Здравко Попов каза, че диалозите на Платон също могат да бъдат интерпретирани като своеобразен дневник и постави въпроса: как през дневника може да се реконструира духът на времето? Дневникът схваща тайната на епохата, но тази тайна се споделя единствено със себе си. Дневникът тук е по-скоро метафора за нещо друго. Дневникът ни демонстрира красотата на тези светове, на това да сме тук, че си струва да сме тук.

В дискусията участва и Нина Димитрова. Интересното заседание бе закрито в 19.20 ч.