DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN

ПРОТОКОЛ № 28

На 9 март 2015 г. редовното заседание на Българско общество "Достоевски" по изключение се проведе в читалня № 3 на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Присъстваха 21 души, между които лични приятели на докладчика, дошли за първи път на заседание на Обществото. Заседанието бе открито в 17.13 ч. от Е. Димитров, който даде подробности относно гостуването през април на Жорди Мориляс.

Михаил Бушев изнесе (от 17.18 до 17.58 ч.) пред присъстващите доклад на тема "Достоевски и свободата на волята (някои физически конотации в повестта "Записки от подземието")".

Дискусията бе открита от Нина Димитрова, която отбеляза, че докладът беше много интересен за нея, а изясняването на символиката на "Кристалния дворец" променя много разбирането на повестта.

Димка Савова сподели, че лекцията беше чудесна и зададе въпроса си дали мястото на свободната воля не е между хаоса и полезния ред? М. Бушев отговори, че еднаквостта, равенството води към тоталитаризъм. Колкото повече вървим към идеала за равенството, толкова повече губим свободата си.

Ани Меченова каза, че трябва да има баланс, може би и у Достоевски има стремеж към баланса. Михаил Бушев отговори, че физиката може да бъде полезна на социологията и като пример даде втория принцип на термодинамиката.

Филип Куманов отбеляза, че в биологията няма чисти полюси, няма крайности, обединява ги творчеството, вдъхновението (няма чисти полове).

Асен Димитров каза, че според него свободата не е нито в реда, нито в хаоса, свободата се основава на смисъла. М. Бушев отговори: Не смея да твърдя категорично, но от цялата постройка на повестта Достоевски не застава зад нито една гледна точка, неговата позиция е плуралистична, а ние заставаме в трудната позиция да му припишем само една гледна точка; всъщност такава няма, читателят трябва да мисли. Йорданка Такева припомни, че през 2002 г. Ицхак Финци игра "Записки от подземието" и постигна ефекта да накара зрителя да размишлява.

Стоян Асенов отбеляза, че проблемът за свободата у Достоевски се разгръща в много контексти, като базов е християнският. У Платон Зевс разделя андрогина като наказание; стремежът към цялост - това е любовта. Веселин Дончев сподели, че като четеш Достоевски, все едно вървиш през угар.

Емил Димитров разви тезата за продуктивността на "отрицателното", апофатично четене на "Записки от подземието"; всъщност "централният" смисъл е концентриран в самия край на повестта, в многозначния израз "живая жизнь", който не се обяснява, а по-скоро се усеща. С други думи, повестта е своеобразно въведение "от обратното" към живия живот, е всъщност препратка отвъд текста.

В дискусията участваха още Веселин Дончев и Йорданка Монова. Заседанието бе закрито в 18.45 ч.