ПРОТОКОЛ № 29

На 6 април 2015 г. - денят, в който се навършиха 1130 години от успението на св. Методий - се състоя редовно заседание на Българско общество "Достоевски", превърнало се в истинския смисъл на думата "международно". На заседанието присъстваха 37 души, сред които имаше мнозина студенти и преподаватели от специалност "Испанска филология" на СУ "Св. Климент Охридски", към които председателстващият се обърна с поздрава "Bien benitos, amigos!"

Заседанието бе открито в 17.15 ч. от Е. Димитров, който представи госта на Обществото Жорди Мориляс, избран за научен секретар на International Dostoevsky Society на последния международен симпозиум в Москва (юли 2013 г.).

Поради състава на присъстващите Жорди Мориляс (17.19 ч.) изнесе кратко експозе на испански, след което председателстващият преведе симултантно предоставения му руски текст на доклада "Мигел де Унамуно чете Достоевски (контакти и паралели)" (до 18.10 ч.)

Дискусията бе открита от Игнасио Вердиал, преподавател в специалност "Испанска филология" на СУ, който отбеляза, че много точно е изтъкната ролята на съмнението, налично при Унамуно и липсващо у Достоевски. Жорди Мориляс допълни, че у Достоевски атеистът не може да бъде добър, докато Унамуно прави разликата между неверие и добро.

Нева Кръстева зададе въпроса: какво е добър човек у Достоевски? Ж. Мориляс отговори с въпрос: Расколников добър или лош човек е? Н. Кръстева припомни, че Расколников извършва предумишлено убийство. Достоевски е точно в това - в изображението на сложността на живота, в който доброто понякога е отблъскващо, а злото е привлекателно.

Емил Димитров попита дали между Унамуно и Ортега-и-Гасет има разлика в отношението им към Достоевски? Ж. Мориляс отговори, че за разлика от Унамуно, за Ортега Достоевски е само писател.

Валентин Калинов се поинтересува за ролята на Киркегор като посредник във въздействието на Достоевски върху Унамуно. Ж. Мориляс отговори, че Киркегор е оказал голямо влияние върху Унамуно и последния му роман.

Стоян Асенов отбеляза, че докладът беше построен върху принципа на различаването у Унамуно и Ортега, но от друга страна русите имат силна тяга към размишленията върху испанското и руското. Да не би сходството да се дължи на това, че Испания и Русия затварят Европа от двете й страни? Ж. Мориляс отговори, че обикновено се изтъкват приликите, докато той подчертава разликите; географската аналогия е налице и върху нея може да се помисли.

Е. Димитров постави въпроса за испанския контекст и декор на "Легенда за Великия инквизитор": какво мисли за това един испански изследовател? Ж. Мориляс отбеляза, че Достоевски се основава на извори, които са изключително срещу Инквизицията, той има само предразсъдъци към нея. В действителност истината за Испанската инквизиция е малко по-различна, има много преувеличения за нейната роля и дейност.

В дискусията участваха също Георги Пламенов, Васил Василев и Михаил Бушев.

Заседанието бе закрито в 18.45 ч., като мнозина от присъстващите изразиха своето удовлетворение от доклада и разговора след него; изказано бе и пожеланието текстът да бъде публикуван в алманаха в превод на български.