DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN
DSCN

ПРОТОКОЛ № 30

На 14 май 2015 г., четвъртък, се състоя последното заседание (№ 30) на Българско общество "Достоевски" за сезон 2014/2015 г. Присъстваха 14 души и бяха подадени две нови заявления за членство в БОД.

Е. Димитров откри заседанието в 17.15 ч. и представи психолога и психоаналитика Мимоза Димитрова, член на БОД и на Психоаналитичното общество Espace analitique (Париж). Тя изнесе доклад на тема: "Достоевски и проблемът за бащата" (17.17 - 18.05 ч.).

Филип Куманов откри дискусията с въпроса: Кой грях е по-голям - отцеубийството или детеубийството? М. Димитрова отговори, че въпросът за убийството на детето може да бъде редуциран, той винаги е свързан с отцеубийството. Въпросът: "На кого е това дете?" - това всъщност е проблемът за добрия баща. В семейството на Корнилова няма място за деца; на мястото на детето се оказва някой, който не може да е там. Достоевски се идентифицира със страданието на тази жена; той спира до фантастичното.

Ваня Велева: Какво става когато бащата убива сина си? Имаше подобен случай наскоро в Гърция. М. Димитрова: Бащата, който унищожава своите деца е този, който Фройд описва в "Тотем и табу". Митът, създаден от Фройд за бащата на първичната орда показва един всесилен господар, на който принадлежат всички жени. В този смисъл позициите са само две - всесилният баща и всички останали. Синовете се обединяват и го убиват, за да получат достъп до благата и размяната на жени. Убийството на този баща, който Лакан по-късно ще нарече имагинерен, реално учредява закона.

Васил Василев: Има ли бащата проблем със своята идентификация? М. Димитрова: Реалният баща никога не може да въплъти по един идеален начин функциите на бащата. Достоевски говори за "ленивите бащи". По същество става дума за мъже, които не се грижат за духовното възпитание на своите деца. Достоевски вижда недостатъци в тяхната любов към децата; ленивите бащи не могат да обичат добре.

Даниела Петрова: Ако се върнем към случая Корнилова, може ли да има друго развитие (да се избегне изхвърлянето на детето през прозореца), ако завареното дете не беше момиче, а момче? М. Димитрова: Ако детето е момче, бихме могли да мислим за по-различна Едипова конфигурация. Мащехата Корнилова не би видяла в детето съперник за любовта на бащата, макар че на изхода на Едипа, в т.нар. генитална фаза разликата между момчетата и момичетата се базира само на "имането", притежаването на пениса и лишеността от него.

Михаил Бушев: Либидото ли е двигател на Едиповия комплекс? В една определена възраст детето е най-чисто; неговото либидо не промесено с морални и културни представи. М. Димитрова: Психоанализата не споделя представата за една безконфликтна и несексуална фаза в развитието на детето. Детето не само съществува като отделен индивид в процес на субективация, но е и средоточие на несъзнаваните желания на родителите си и е носител на истината за това желание. Либидото е това, което поддържа жизнеността на организма и на субекта. То може да се инвестира в обекти и в Аза. Либидото е безотносително към морални и културологични понятия.

Нева Кръстева: Достоевски нарича епилепсията "блажена болест"; преди припадъка той изпитва мистериален момент, висша хармония. Известно е, че Достоевски е припаднал пред картината на Холбайн. М. Димитрова: Примерите, които давате, са във връзка със смъртта. Смъртта е предел, бариера; в несъзнаваното няма смърт и време; смъртта се представлява от страха от кастрация. Психоанализата има граници, тя нищо не може да каже за смъртта, но само може да чуе отгласи. Н. Кръстева: Виждаме до каква степен Достоевски е милостив към престъпника. М. Димитрова: Според Фройд престъпникът извършва убийството вместо нас и така той ни е предпазил. Когато се извърши актът на убийството обаче не може да се каже: "аз отървах света от едно зло". Н. Кръстева: Фройд дава ли си сметка за това, че Достоевски дава личното си име - Фьодор - тъкмо на бащата, Фьодор Карамазов? Е. Димитров: Фройд няма чувствителност към метафизиката на името. М. Димитрова: Да, за разлика от Лакан.

Ф. Куманов: Все пак Едиповият комплекс ни тласка в странична уличка - когато бащата разбира, че детето не е негово. М. Димитрова: Бащата е винаги неизвестен. Какво прави бащата баща? - Неговата дума, припознаването - това е нещо много различно от майката. Бащата не е всесилен, но той поема определени функции. Всеки случай е само по себе си, но за да стане баща, мъжът трябва да заеме мястото на баща си.

Заседанието бе закрито в 19.10 ч. от Е. Димитров с думите, че на това заседание, последно за четвъртия сезон от живота на БОД, с успех се увенча идеята за "година на специалистите": през сезон 2014/2015 думата бе давана на различни специалисти - музиковед (Н. Кръстева), физик (М. Бушев), психоаналитик (М. Димитрова), - които предложиха нестандартни погледи към творчеството на Достоевски. Експериментът се оказа успешен и тази практика ще продължи в бъдещата дейност на БОД.