Noemvri-2015-
Noemvri-2015-
Noemvri-2015-
Noemvri-2015-
Noemvri-2015-
Noemvri-2015-
Noemvri-2015-
Noemvri-2015-
Noemvri-2015-
Noemvri-2015-


ПРОТОКОЛ № 32

Българско общество „Ф. Достоевски“ проведе свое редовно заседание на 2 ноември 2015 г., понеделник, в обичайното място за своите заседания – залата на Националната библиотека. На него присъстваха 20 души, между които колеги на докладчика: чл.кор. С. Коюмджиева, проф. А. Ескенази, проф. Тонко Тонков, колеги и ученици от Института по математика и информатика на БАН.

Заседанието бе открито от председателя на Обществото Емил Димитров в 17.15 ч. Бяха разгледани някои организационни въпроси – за докладчиците на заседанията през новия сезон, за предстоящия международен симпозиум в Гранада, за издаването на алманаха „Достоевски: мисъл и образ“.

В 17.25 ч. Петър Попиванов започна изложението на доклада си на тема: «Процесът срещу Дмитрий Карамазов»; докладът трая до 18.05 ч.

Дискусията бе открита от Т. Тонков с напомнянето, че на този ден се навършват 200 години от рождението на британския математик и философ Джордж Бул.

Нина Димитрова помоли докладчика да развие тезата си за наличието на договаряне между двамата братя – Дмитрий и Иван – в романа. П. Попиванов каза, че наистина има подсъзнателна, «по византийски» направена договорка между братята. Може да се напомни тезата на Кирпотин за това, че след третата среща със Смердяков и разговора с дявола Иван Карамазов осъзнава своето участие.

Нева Кръстева отбеляза, че атеизмът, с който Достоевски надарява Иван Карамазов, е проблематичен. Неслучайно Зосима казва за Иван, че е в процес на борба. П. Попиванов каза, че Иван Карамазов, който притежава забележителни дарби, е митологизиран; това всъщност е единственият герой на Достоевски, който би могъл да напише неговите романи.

Андрей Лешков отбеляза, че 14-те часа на съдебния процес срещу Митя Карамазов съответстват на 14-те часа на съда над Христа, 30-те хиляди рубли приличат на 30-те сребърника: дали тук не става дума за алегоризация? И при двата процеса има две подмени, които правят възможен самият процес. При Иисус религиозното е подменено от политическото, той е съден като римски поданик, претендиращ за върховната власт, като Цар Иудейски. В случая с Дмитрий Карамазов е налице подмяна на правното с моралното. Как се отнасяте към тази подмяна? Как се осъществява «колорирането», наслагването на вариациите върху темата? П. Попиванов сподели вътрешното си убеждение, че има известно преиграване при изложението на процеса: на различни места Достоевски иска да замести търсенето на юридическата истина с една словоохотливост; показателно е казаното в кулоарите на процеса, където думата се дава на онези, които споделят възгледите на писателя. Впрочем, за какъв морал може да иде реч, когато 12-те съдебни заседатели влизат с предубеждението за виновност? Иван е силно дискусионен, той е толкова раздвоен, че няма друг вариант, освен да свърши с безумие. Изобщо, силните интелектуалци обикновено са слаби личности.

В дискусията участваха също Кр. Делчев, Е. Димитров и др. Заседанието бе закрито в 19.00 ч.