Dekemvri-2015-
Dekemvri-2015-
Dekemvri-2015-
Dekemvri-2015-
Dekemvri-2015-
Dekemvri-2015-
Dekemvri-2015-
Dekemvri-2015-
Dekemvri-2015-
Dekemvri-2015-


ПРОТОКОЛ № 33

На 7 декември 2015 г. в заседателната зала на НБ „Св.св. Кирил и Методий“ (ет. 2) се проведе редовно заседание на Българско общество „Ф. Достоевски“, на което бе отбелязана четвъртата годишнина от създаването на Обществото; на заседанието присъстваха 14 души.

Председателят Емил Димитров откри заседанието в 17.15 ч., като заяви, че отчетен доклад не е подготвял; истинският отчет на Обществото ще бъде „изнесен“ догодина на симпозиума в Гранада (6–10 юни 2016), в който могат да участват като гости и други български учени, които ще трябва сами да организират своето пътуване. След това той се спря на алманаха на Обществото и на правилата за публикуване в него. Алманахът печели международно признание, за което говорят публикуваните рецензии в Италия и Русия.

В 17.27 ч. думата бе дадена на Нева Кръстева, която изнесе доклад на тема: «Достоевски, Кант, Сведенборг (през погледа на Я. Голосовкер и Ч. Милош)». Тя говори до 18.15 ч.

Традиционното обсъждане бе открито от Красимир Делчев, заявил отново своята «неподвижна идея» за Достоевски като за гностик и манихей и поинтересувал се от мнението на докладчика по въпроса. Н. Кръстева каза, че при Достоевски всички брегове се сливат, за него човекът стои в центъра на вниманието. Удивителна е снизходителността му към престъпника; Достоевски е изключително съвременен – той предугажда пътя на човечеството към разбирането на другия и приемането на неговата човешка същност. Във всеки човек има божествен дух.

Валентин Канавров заяви, че е впечатлен от доклада, в който бе направено обратното на онова, което е очаквал. «Аз искам да пострадам», спасението без грехопадение е много оригинална идея. Бихме могли да интерпретираме Достоевски и Иван Карамазов по декадентски начин – така, впрочем, може да се интерпретира целият XIX век. Иван представя цялата идея за «бесовете на разума». Все пак, проблематиката на Достоевски не може механично да се отнася към антиномиите на чистия разум у Кант. Н. Кръстева отговори, че тя, разбира се, не е специалист по Кант, но се е придържала към интерпретацията на Голосовкер, от чиято изящност на речта е запленена. На свой ред тя запита В. Канавров как гледа на отношението между Ницше и декаданса? В. Канавров отвърна, че ако някъде животът следва биографията – това е «случаят Ницше», а ако става дума за основната идея на мислителя, то това е идеята за вечното завръщане.

Н. Кръстева отбеляза, че за нея е съвършено показателно отношението на Кант към музиката: той е обичал да слуша единствено музика за един инструмент. Мелодията – това е мисълта, докато хармонията по-скоро се съотнася със сферата на чувствата.

В. Канавров: „Бих казал, че Христиан Волф е истински декадент; осъден да напусне Прусия, той прекарва 18 години в изгнание. Свободата чрез каузалност е по-скоро идея на Волф, отколкото на Кант.»

Емил Димитров подчерта, че науката за Достоевски не разполага с «твърди» данни за пряко влияние на Кант върху писателя (пакетът с книги, между които и „Критика на чистия разум“, за който той моли брат си в едно писмо от Сибир, всъщност изобщо не е достигнал до него). По темата «Кант и Достоевски» са писали редица автори, в това число и български (Кр. Куюмджиев, Н. Димитрова и др.); през втората половина на 80-те години това беше темата на незавършения амбициозен дисертационен труд на говорещия. В процеса на изследването обаче се оказа, че точното заглавие по-скоро би трябвало да бъде «Кант или Достоевски»: двамата рапрезентират два «успоредни» свята, като езикът на единия не може да бъде преведен без остатък на езика на другия. У Достоевски не иде реч и за антиномика в Кантовия смисъл на думата – това е схематизация и огрубяване на постановката на въпроса в света на Достоевски.

В. Канавров добави, че при Кант идеята не е конститутивна, докато при Достоевски тя е точно такава.

След края на дискусията беше решено през януари 2016 г. да не се провежда редовно заседание на Българско общество „Ф. Достоевски“.

Заседанието бе закрито в 19.15 ч.