ПРОТОКОЛ № 34

На 1 февруари 2016 г. Българско общество „Ф. Достоевски“ проведе свое редовно заседание на обичайното място за това – заседателната зала на Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“.

Заседанието, на което присъстваха 14 души, бе открито в 17.15 ч. от Емил Димитров, който разказа за разговорите с Организационния комитет на XVI симпозиум на International Dostoevsky Society (Гранада, Испания) за възможността за провеждане на „открито заседание“ на Българско общество „Достоевски“ в рамките на симпозиума. За целта е добре да се направи списък с желаещите да участват в симпозиума като гости. Е. Димитров предаде поздравите на А. Гачева към членовете на Обществото и разказа не без чувство за хумор за последната си архивна находка: открити са записките на първия му доклад от аспирантските години за Достоевски на тема: «Княз Мишкин – всеразбиращият идиот» (1988). Тази находка може да стане повод за доклад на едно от бъдещите заседания на Обществото.

След това думата бе дадена на Нина Димитрова, която изнесе доклад на тема: „Достоевски и чуждият свой свят“; тя говори от 17.24 ч. до 17.56 ч.

Дискусията бе започната от Петър Попиванов, който изрази своя възторг от доклада. Според него ни е поднесено едно по-добро тълкуване: „на мен ми е чужда екзалтацията на Зосима и Альоша. Има ли други, които отиват по-нататък в тълкуването? Т.е. че Достоевски се е увлякъл с тази прекомерна екзалтация? Н. Димитрова отговори, че Вл. Набоков е силно резервиран към тази екзалтираност и сантименталност.

Красимир Делчев изрази по един бурен и нетърпящ възражение начин мнението си, че Достоевски е дуалист, а не автентично християнстващ мислител. За това свидетелства категорията антиномия у Достоевски – едновременната валидност на две противоположни твърдения; в християнството антиномизмът е невъзможен. „Аз призовавам към окончателна философска ампутация на трансцендентното“ – разпалено призова той. „Как ще докажеш, че Достоевски не е дуалист, манихей и пр.?“ Н. Димитрова отговори, че никога не се е опитвала да представя Достоевски като монист и че не отрича дуализма у него. Кр. Делчев: „Като философ приемаш ли ампутацията на трансцендентното?“ Н. Димитрова: „Смятам, че трансцендентното не е необходимо като философска хипотеза“.

Стоян Асенов каза: „Аз не чух Нина Димитрова да употребява термина „антиномия“ в Кантовия смисъл на думата. В християнството, разбира се, има антиномичност: светът носи противоположни характеристики, християнският Бог е едновременно абсолютно трансцедентен и абсолютно иманентен и т.н. Терминът не само е напълно приемлив, нещо повече – той е задължителен, понеже само така може да се разбере трагизмът на този свят. Във връзка с това моят въпрос към докладчика е: Как стремежът към съвместяване на двата свята намира отражение във „Великия инквизитор“?“ Н. Димитрова отговори, че въпросът е много интересен и тя ще помисли върху него.

Нонка Богомилова отбеляза, че докладът беше много интересен и запита: „У Достоевски всичко е много „руско“, но то не се ли губи в западната рецепция, руската специфика не изчезва ли в нея?“ Н. Димитрова отбеляза, че повечето руски интерпретации са публикувани в западен контекст. От друга страна, едно тотализиращо присъствие не може да не бъде раздвоено, т.е. няма и не може да има специфичен прочит. Достоевски се смята и възприема като дълбоко европейски писател, но у него се намира онова, което се търси.

Мая Горчева напомни, че Достоевски е писател, в разсъжденията си никога не трябва да забравяме това.

Андрей Лешков отбеляза, че за Достоевски е важна темата за криптохристиянството, за „монашеството в света“. При него къде „крипто“, къде явно има оригенизъм, най-ярко проявен чрез идеята за апокатастасиса. Достоевски е представител на литературния оригенизъм.

Васил Василев напомни, че Ориген е осъден от църковен събор. По отношение на всеобщото изкупление Достоевски е обсебен от онова, за което говори Шестов, а именно: пристрастеността към страданието, която измества възвишената идея за безсмъртието на душата. Достоевски е споен в детайла, в цялото нещата при него са слепени, което е рефлекс от потопяването в страданието.

Емил Димитров се спря накратко върху проблема за старчеството и неговия образ в творчеството му. Най-новите издирвания показват, че старците от Оптина пустиня, където писателят прави забележителното си поклонническо пътуване заедно с Владимир Соловьов, всъщност са приели образа на стареца Зосима. От друга страна, не трябва да се изпуска от очи фактът, че тъкмо Достоевски създава художествения образ на православния старец-аскет, който няма как да бъде съизмерван с един вече познат образ; писателят създава матрицата, в която „полягват“ и с която се съизмерват представите на другите, животът и тук „наподобява“ литературата. Образът на стареца Зосима не е външно пришит към света на „Братя Карамазови“, той е „принципът за организация“ на самия този свят.

Заседанието бе закрито в 18.50 ч.