ПРОТОКОЛ № 35

Българско общество „Ф. Достоевски“ проведе на 4 април 2016 г. свое редовно заседание в заседателната зала на Националната библиотека; на заседанието присъстваха 15 души.

Заседанието бе открито в 17.18 ч. от председателя на Обществото Емил Димитров, който запозна присъстващите с подготовката на втория том на алманаха „Достоевски: мисъл и образ“, а така също с възможностите за участие „извън програмата“ в XVI симпозиум на International Dostoevsky Society в Гранада, Испания.

Думата бе дадена на Андрей Лешков, който изнесе доклад на тема: „Живот – любов – смърт (Размисли за „Кротката“)“. Докладчикът говори точно 45 минути, от 17.30 до 18.15 ч.

Дискусията бе започната от Емил Димитров, който постави въпроса за връзката между „Кротката“ и „Бобок“; и двете произведения са публикувани в „Дневник на писателя“. В отговор докладчикът припомни, че от Лукиан насам разговорите между мъртвите образуват отделна традиция в рамките на европейската литература.

Адриана Василева запита дали може да се направи паралел между „Кротката“ и романа „Педро Парамо“ на мексиканския писател Хуан Рулфо? Андрей Лешков отговори, че той би потърсил друга линия – тази на Сервантес; прекрасната история с пещерата е пример за истински магически реализъм. Важен е опитът да се играе със Св. Писание, без то да се пародира.

Здравко Попов отбеляза, че темата за смъртта е архетипна тема, различно третирана в различните култури. Нева Кръстева възрази на докладчика, че е неуместно намесването на името на В. Набоков, който не е понасял Достоевски.

Стоян Асенов попита: Как може да се интерпретира наличието в „Кротката“ на икона? А. Лешков отговори, че завръзката на сюжетното действие е свързано с икона, самоубийството – също. „Аз обаче имах предвид иконичността на словесното изображение, онзи образ, който не е сводим до нещо изобразявано, т.е. неръкотворния образ“.

З. Попов: „Защо заместваш „другия“ с „другите“? А. Лешков: „В реалността има много други хора“. З. Попов: „Бягайки от „Другия“, бягаш от диалогичността“. А. Лешков: „Всеки диалог е полилог, винаги има „много други“ помежду нас“. Е. Димитров: „Другите“ могат да бъдат и тълпите…“ З. Попов: „Другият“ е третият при Левинас“.

Михаил Бушев каза: „Вие сте избрали глобални рамки, в които отделната личност да е неподвижна. Заобикаляте психоанализата, където е пълно със загадъчни въпроси“. А. Лешков отвърна: „Това не са въпроси на героите на повестта, те се задават от схоластични читатели“. „Моята душа е моята крепост“: тази непроницаемост на пневматичното води до танатофилия“.

Н. Кръстева: „Кротката жертва ли е на мъжкото?“ А. Лешков: „Това е провалил се опит за спасение чрез другия“.

Накрая Е. Димитров запита: „Можем ли да смятаме, че приложението на феноменологическия метод към „Кротката“ е манифестация на метода?“ А. Лешков отговори, че всеки философски метод е универсален и като такъв притежава безкрайни възможности. „Феноменологичният метод дава чудесни резултати“ – заключи той.

Заседанието бе закрито в 18.55 ч.