ПРОТОКОЛ № 36

На 9 май 2016 г. се състоя последното редовно заседание на Българско общество „Ф. Достоевски“ за сезон 2015/2016 г. По изключение то се проведе в читалня № 3 на Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ и на него присъстваха 16 души.

Заседанието бе открито в 17.17 ч. от председателя на Обществото Емил Димитров, който съобщи на присъстващите, че вторият том на алманаха „Достоевски: мисъл и образ“ вече е предаден в издателство „Изток-Запад“ и той ще излезе от печат за международния симпозиум в Гранада през юни 2016 г. С членовете на Обществото бе споделена информацията за инициативите във връзка със 150-годишнината на Пенчо Славейков, след което им бяха раздадени покани за тържествения концерт в памет на поета.

Думата след това (17.23) бе дадена на Иванка Стъпова, която изнесе (до 17.57 ч.) доклад на тема: „Образът на двойника у Достоевски“.

Дискусията след доклада бе открита от Е. Димитров, който запита: „И все пак, двойникът у Достоевски има реално битие или е чисто фантазен образ?“ И. Стъпова отговори: „Моето усещане е, че е фантазен образ, но когато прочетох статията на Ив. Пауновски, публикувана в „Литературна мисъл” (1966, № 6), се замислих: мисля, че двойникът е обект на фантазия, той би искал да се обективира и да реализира всичко онова, което героят не успява“. Е. Димитров: „Дали в природата на двойника не се съдържа неговото обективиране?“ И. Стъпова: „При литературните двойници не говорим за медицински случаи, а за ерозирала идентичност; двойникът поема активната роля на тъмната половина на човешката цялостност и е условна фигура, метафора на немонолитния Аз.”

Адриана Василева зададе въпроса: „Във феномена на двойничеството съществува ли проблемът за самовнушението?“ И. Стъпова каза, че да, самовнушението присъства донякъде у Голядкин от „Двойник“. „Аз все пак не се спирам на всички феномени на двойничеството – сянката, близнаците и т.н. Тук става дума за мечтите, стремежите, фантазиите на Голядкин, който се освобождава от своята непосредственост.“

Нонка Богомилова отбеляза, че Ив. Стъпова отдавна се занимава с темата за двойничеството и запита: „Не вижда ли докладчикът аналогия с фройдисткото разполовяване на душата Аз-то? Защо единият се приема за оригинал, а другият – за двойник?” Ив. Стъпова се съгласи, че образът на Голядкин може да бъде интерпретиран по Фройд, тук коректно може да бъде обяснено отхвърлянето на Свръхаза. Двойничеството е литературна форма на фантазма, описан от Фройд.

Андрей Лешков се спря на викторианската концепция за двойничеството. Освен двойници не са ли възможни и „тройници“, „четворници“, изобщо полифренията? Според „Табелата за ранговете“ в Русия „титулярен съветник“ отговаря на подполковник; при Голядкин иде реч и за статусно раздвоение, понеже нему предстои да бъде повишен в действителен статски съветник. Статусното раздвоение не е ли основа за раздвоението изобщо? Ив. Стъпова отговори, че не е съгласна с твърдението, че статусното раздвоение стои в основата, не тук е болката на Голядкин.

Емил Димитров не без хумор сподели своя опит за двойничеството. След преживян инцидент в течение на дълго време той е виждал света раздвоен, удвоен; при това никога не е ясно кой точно е действителният. Това, естествено, поражда неувереност и създава редица проблеми, поради което единият свят трябва да бъде „затворен“, закрит. Изключително любопитно е това, че хората също се виждат двойствено, в две различни измерения, като „левите“ (от гледната точка на наблюдателя) са по-симпатични от „десните“: събеседникът „вляво“ се вижда в неговото човешко измерение, онзи „вдясно“ – в неговия статус, в социалната му роля; „левият“ е събеседник и приятел, „десният“ – по-скоро подозрителен и враждебен началник.

В дискусията участваха също Васил Василев, Александра Петрова и др.

В самия край на заседанието Е. Димитров поздрави най-младия член на Обществото Адриана Василева със завършването на нейното средно образование, подари й книгата „Бели нощи“ на Достоевски и й пожела писателят да бъде неин добър събеседник и спътник и в живота.

Заседанието бе закрито в 18.45 ч.