ПРОТОКОЛ № 37

На 3 октомври 2016 г. в заседателната зала на НБ „Св.св. Кирил и Методий“ (ет. 2) се проведе редовно заседание на Българско общество „Ф. Достоевски“, което беше посветено на публичната презентация на втория том на алманаха „Достоевски: мисъл и образ“ (С.: Изток-Запад, 2016. 384 с.). Томът излезе от печат в началото на юни 2016 г. и за пръв път изобщо бе представен пред участниците в Международния симпозиум на International Dostoevsky Society, състоял се в Гранада, Испания, от 7 до 10 юни 2016 г. На заседанието присъстваха 24 души.

Г-н Любомир Георгиев (НБКМ) поднесе приветствие от името на директора на Народна библиотека Кр. Александрова и изрази надеждата за «продължаване на сътрудничеството между нашите два екипа». Той особено акцентира върху втората част на алманаха – «това са пристрастията на архивиста».

Акад. Петър Попиванов представи подробно тома, прочитайки написаната от него основателна рецензия (вж.: Новите български пътища към Достоевски // Литературен вестник, год. 25, № 37, 9-15.11.2016). Той изтъкна, че първото впечатление е, че новият том е значително по-богат от първия: особено внимание трябва да се отдели на новата пета част от алманаха – «Извори и интерпретации». Рецензентът направи подробен преглед на тома по раздели, като отдели внимание на всички публикации; специална благодарност се дължи на екипа на издателство «Изток-Запад». Вторият том на алманаха е сериозна крачка напред за Българско общество «Достоевски». 

Нонка Богомилова изтъкна в рецензията си, че с тома Българско общество «Достоевски» ознаменува своята пета годишнина и в него е налице една много сложна констелация.

След двамата уважавани рецензенти думата взе (в 17.50 ч.) Здравко Попов. Той започна изказването си с това, че «каквото трябваше да се каже, вече се каза. Ние не сме външна публика нито на Обществото, нито на алманаха. Трябва да благодарим на «Изток-Запад», което е едно от малкото издателства с чувство на мисия и на което трябва да благодарим за това, че хуманитаристиката в България намира своята публичност. Думата «алманах» е добра дума, иначе е трудно жанрово да определим сборника. Тук са събрани текстове с различен стил и език, демонстриращи различни изследователски погледи и авторски почерци; това е знак за многопластовостта на Достоевски. Разноречието тук е добродетел, а не порок. Алманахът е огледало на живота на Обществото, той е едно богато огледало. Сборниците играят ролята и на своеобразен пътеводител в творчеството на Достоевски. Трябва да се отбележи собствено интерпретаторското присъствие на Емил Димитров, но и всички други автори трябва да бъдат оценени много високо: можем да кажем, че се е оформил един кръг от познавачи. Томът е визитна картичка на Обществото пред света. Трябва да се отбележи и добрият дизайн на книгата; на корицата е използвана снимка на самия Е. Димитров от серията «Залезът на мирозданието». Тази снимка е изключително подходяща и тя отразява вътрешния климат на сборника. Трябва да отдадем дължимото и на протоколите от заседанията: те са речевата канава на текстовете и са точна реконструкция на живота на Обществото. В светлината на протоколите можем повече да разберем в текстовете, в които, естествено, присъстват и неартикулирани пластове: тук наистина е налице една своеобразна полифония. Протоколите могат да се разширят, да се свалят и целите записи от заседанията. В заключение ще кажа, че томът е истинско постижение едновременно като креативност и като издателско-полиграфично произведение. Да се поздравим, че притежаваме един достолепен интелектуален продукт.»

Стоян Асенов каза, че иска да говори за типа на сборника, не за неговото съдържание; този сборник създава контексти. Трябва да си даваме сметка и за това, че той е резултат от огромно физическо усилие. Очевидна е голямата страст на Е. Димитров да се занимава не само с Достоевски, но и с Обществото. Тъкмо тази страст прави възможен подобен сборник, който е интердисциплинарен в истинския смисъл на думата. Единствен недостатък, който можем да посочим, е незначителното присъствие на младите. Искам да благодаря на всички вас и нека си пожелаем успех.

В обсъждането на втория том на алманаха участваха също Нева Кръстева, Калин Михайлов и др.

В края на заседанието председателят Е. Димитров запозна присъстващите с развитието на сюжета с домакинството на международния симпозиум на International Dostoevsky Society през 2019 г. Той разказа за начина, по който българската кандидатура е издигната, за безпрецедентните атаки на И. Волгин срещу нея и за убедителната победа над набързо издигнатата кандидатура на Бостън на Генералната асамблея на IDS в Гранада. В момента се правят опити за ревизиране на вече взетото решение, като ръководството на IDS (член на което е и самият И. Волгин) е предприело стъпки за ново гласуване на кандидатурите в «тесен кръг» и абсолютно непрозрачно, което поражда съответните размишления.

Здравко Попов каза, че ситуацията е много сложна. Проблемът, несъмнено, е политически. Трябва да се мисли за лобиране, в това число чрез посолствата на България по света. Очевидно е, че «те» са интерпретирали Е. Димитров, издигнал и отстоявал кандидатурата на България, като политически ангажиран човек. «Те» са свикнали да работят със сателитни, а не с независими структури. В момента въпросът в Русия е: кой е «с нас» и кой – «против нас». Нещо изключително важно, което трябва да разбираме, е това, че тук става дума за една нова философия и идеология. Достоевски беше проблем на съветската философия, сега е инструмент на руската политика. Не искам да бъда лош пророк, но смятам, че ще бъде взето политическо решение, което няма да е в полза на София.

Заседанието бе закрито в 19.15 ч.



Представяне на алманаха Достоевски: мисъл и образ том 2