ПРОТОКОЛ № 38

На обичайното място за публичните срещи на Българско общество „Ф. Достоевски“ – заседателната зала на Народна библиотека – на 7 април 2017 г. се състоя поредното му заседание, на което присъстваха 27 души, голяма част от които – колеги на лектора, изтъкнати медици от различни здравни и образователни институции.

Председателят на Обществото Емил Димитров откри заседанието в 17.15 ч., като запозна накратко присъстващите със спецификата и дейността на БОД, след което представи докладчика проф. Филип Куманов. След това му беше дадена думата, а той изнесе (до 17.50 ч.) доклад на тема «Лекарите в творбите на Достоевски». 

Дискусията бе открита от проф. Минчо Георгиев, който каза, че Ф. Куманов е бил негов студент; «в един момент моите студенти започнаха да списват рубриката «Медицината: изкуство и действителност». Възхищавам се на многостранната дейност на моя бивш студент и настоящ уважаван колега».

Михаил Бушев напомни за случая в «Братя Карамазови» с тлението на стареца Зосима и потреса на Альоша от това. Очакването му за нетление не е ли твърде далечно от науката? На какво основание Достоевски си позволява да въведе тематика, която звучи мистично?

Ф. Куманов отговори, че въпросът е многопластов. Трябва да се разграничат две неща: 1) не можем да пренебрегнем тогавашната епоха и тогавашните разбирания на хората, голяма част от които са вярващи, за смъртта, тлението и пр.; 2) от медицинска гледна точка никое тяло не е застраховано от разложение. С тази тематика Достоевски е преследвал чисто художествени цели. М. Бушев добави, че става дума и за вяра. Мен ме удиви склонността на писателя да въведе подобна мистична тема: очакването на Альоша наистина звучи странно, мистично. Е. Димитров отбеляза, че мистичното е неотменима част от човешкото. Когато се засегнат някои дълбоки, интимни свързаности и структури на човешкото, хората не само се надяват на спиране на естествените процеси, но дори на истинско чудо – отмяната на смъртта: какво друго означава например репликата, която може би всеки от нас някога е чувал или дори произнасял: «Мамо, ти не можеш да умреш!»

Стоян Асенов напомни, че състоянията на героите на Достоевски са гранични. «За мен би бил интересен професионалният поглед: как Ви изглежда тази особена игра между нормално и патологично? Що се отнася до проблемите на Достоевски със здравето, логичен е въпросът: виждате ли в произведенията му отражение на неговия личен опит за болката?» Ф. Куманов отговори, че тук се смесват два въпроса – този за образа на лекаря в творчеството на Достоевски, който наистина не е много популярен, и онзи за здравето, който ще бъде дискутиран някой друг път. «Вашият въпрос може да бъде отнесен към всички писатели. Можем да си спомним за мисълта на Съмърсет Моъм, че «писателят е единственият свободен човек в света», защото когато твори, той се освобождава от бремето на вътрешните натрупвания.

Ст. Асенов: «Има ли основания да се мисли, че епилепсията у Достоевски се изостря след преживяното на Семьоновския площад? Срещали ли сте твърдения, че тъкмо стресът е отключил това страдание?» Ф. Куманов: «Според някои епилепсията на Достоевски започва след смъртта на баща му, според други – след фиктивната екзекуция на Семьоновския площад. Интересно е да се отбележат страховете на късния Достоевски, който постоянно очаква припадък».

Проф. Веселин Борисов каза, че Достоевски е актуален, понеже той е поставил проблема за лекаря-печалбар. Руският писател е имал потребността да покаже лекарите като изображение на човешкото.

Калин Михайлов отбеляза, че в «Дневник на писателя» случаят с Корнилова свидетелства за това, че Достоевски е искал да помогне там, където специалистът е безсилен. Интересно би било да се види образът на писателя редом с онзи на лекаря.

Ф. Куманов сподели, че на едно обсъждане за фройдизма е поставил въпроса: «кой грях е по-голям – отцеубийството или детеубийството?» Първото се прави предимно от мъже, второто – от жени. Достоевски помага най-вече като общественик, като писател и е помагал най-вече със своя нравствен авторитет.

В дискусията участваха също В. Иванов, Н. Кръстева, проф. Мутафчиев и др.

Последната част от заседанието бе посветена на някои организационни въпроси на БОД и те се отнасяха само до неговите членове. Председателят на Обществото Е. Димитров напомни, че през декември 2016 г. се навършват точно 5 години от основаването на БОД, с което според приетия Устав изтича мандата на председателя и на управителния съвет. Годишнината е добър повод за провеждане на сериозен разговор за бъдещето на Обществото. Ситуацията е такава, че трябва да се направи избор между две алтернативи: първо, възможно е да се се запази съществуващото status quo, т.е. да се продължи по същия начин и дейността да бъде организирана на основата на същия устав, но тогава трябва да се избере нов председател; второ, Българско общество «Ф. Достоевски» си поставя нови цели и задачи, но за това е необходима една съществена трансформация – Обществото трябва да приеме нов устав, да се регистрира като обществено сдружение с идеална цел и т.н. Второто би било необходимо и с оглед организирането на международния симпозиум на Internetional Dostoevsky Society. Независимо от настоящата криза с ръководството на IDS, отменило по извъннаучни мотиви решението на Генералната асамблея в Гранада от 7 юни 2016 г., нашето Общество може и трябва да следва своя път, може да си постави нови амбициозни цели.

Заседанието бе закрито в 19.05 ч. с декламацията от Виктор Иванов на своето стихотворение „На Семьоновския площад“.