ПРОТОКОЛ № 39

На 5 декември 2016 г., точно 5 години след създаването на Българско общество „Ф. Достоевски“ (5.XII.2011), в заседателната зала на Националната библиотека се проведе поредното му редовно заседание. На него присъстваха 15 души и то премина при следния дневен ред:

1. Пет години от учредяването на Обществото. Поздравление от Японското общество «Достоевски» (създадено 1969 г.)
2. Доклад на Е. Димитров на тема «Княз Мишкин и проблемът за разбирането».
3. Общо събрание на БОД.
4. Обсъждане на ситуацията покрай организирането на Международен симпозиум през 2019 г.
5. Дискусия за бъдещето на БОД.

Е. Димитров откри заседанието в 17.20 ч., поздравявайки присъстващите с петгодишнината на Обществото: „само по себе си това е постижение, за което преди пет години не можехме и да мечтаем“. След това той прочете приветствието от името на Японското общество „Достоевски“, поднесено от неговия основател и несменяем президент проф. Тоефуса Киносита – доайен на японската достоевистика и авторитетен учен с международно признание.

Поради дългия дневен ред докладът на председателя на БОД по посочената по-горе тема – „Княз Мишкин и проблемът за разбирането“ – бе принудително конспективен (до 17.55 ч.), но след него се разгоря интересна дискусия.

Нина Димитрова отбеляза, че невинността у княз Мишкин е свързана със самопринизяването – той не може да допусне, че такава красавица като Настася Филиповна може да обикне тъкмо него.

Здравко Попов се спря на фигурата на детето, която е устойчива в европейската традиция още от епохата на Христофор Колумб, когато детето се преоткрива у дивака, лудия и пр., търси се идеята за автентичност, за човешка природа. Откритостта на детето е нещо европейско, тази фигура е видяна от Достоевски в европейски контекст. Европейската дилема възрастен – дете функционира у Достоевски и това е една характерна европейска черта.

Стоян Асенов подчерта, че детето притежава в себе си потенциала, способността да бъде възрастно. Детето притежава онази зрялост, която възрастният загубва. Ние трябва да потърсим друг смисъл на детското; детето да те разбира и познава – това е нещо изключително, направо страшно. Що се отнася до проблема за разбирането у Достоевски, бих разграничил две неща: 1) Азовата структура е разхлабена, което има своите основания в християнската традиция; 2) у Достоевски е налице определена технология на разбирането; психологизмът у Достоевски веднага показва какво е разбрано. Разбирането е поглед във феноменологията.

Калин Михайлов постави въпроса: Между Дон Кихот и Санчо Панса кой е възрастният? Е. Димитров отговори, че Санчо е въплъщение на здравия разум, той е възрастният като такъв.

В дискусията участваха също Пл. Антов, Н. Кръстева, М. Горчева.

Втората част от заседанието бе посветена на организационни въпроси: проведе се Общо събрание на БОД. То започна с констатацията на Е. Димитров за това, че според Устава на Обществото точно на този ден, на това заседание изтича 5-годишният мандат на председателя, след което той си подаде оставката. Според него досегашната форма на съществуване на Обществото напълно е изчерпала своите възможности; ако иска да оцелее, Българско общество „Ф. Достоевски“ трябва да се развива, да си постави нови цели и задачи. То трябва уверено да излезе на международната научна и културна сцена, което се диктува и от кризата с International Dostoevsky Society покрай домакинството на следващия международен симпозиум. Ето защо Обществото точно в този момент трябва да направи скок в своето развитие – да се трансформира като обществено сдружение с идеална цел, т.е. да стане юридическо лице, което ще разполага с нови възможности: ще бъде в състояние да организира международни научни форуми, летни школи и др., ще създаде свой сайт, чрез който ще е в състояние да популяризира дейността си по света и т.н. Крайно време е и за разпределяне на отговорностите, не може повече цялата тежест да се носи от един човек, да се крепи единствено на неговите усилия, енергия, контакти и пр. Трансформацията на Обществото не означава, че ще бъдат загърбени досегашните форми на общуване и изява, но те ще престанат да бъдат изключителни. Ако Обществото продължи по същия начин, то просто рискува в съвсем скоро време да престане да съществува; точно в този момент ние трябва да направим своя избор.

Стоян Асенов каза, че ние трябва да се опитаме да дадем друга форма на Обществото, понеже досегашната се поизчерпва. Споделям този тип трансформация, при която Обществото се отваря към международната общност, но трябва да бъде запазена и досегашната перспектива, която е най-същностната, понеже засяга самия Достоевски. Що се отнася до конкретната кризисна ситуация покрай симпозиума, то от самото начало аз подкрепих председателя: трябва да се реагира, но съм против да се втренчваме в това; ние правим жест, за да защитим справедливостта, трябва да се запази достойнство. С каквото мога, ще съдействам за трансформацията на Обществото.

Здравко Попов заяви, че според него „Обществото е интелектуален клуб, от дейността на който изпитвам голямо удоволствие. Досегашният формат на Обществото много ми харесва, защото при него не трябва да мисля за такива неща като офис, сайт, закони и пр. Радвам се, че традицията за съществуване на живи интелектуални средища в България не се прекъсва и Българско общество „Ф. Достоевски“ прекрасно се вписва в нея. Трябва да споделя, че през годините често се случваше след заседание на Обществото дълго да си мисля върху онова, което се е казало на него; това е едно особено, вълнуващо усещане. Моят съвет е да не се загубва функциите на интелектуален клуб; само като такъв ще подкрепя по-нататъшното развитие на Обществото, аз не бих участвал във формализирано сдружение”.

Нина Димитрова каза, че споделя патоса на Здравко Попов за това, че ценността на БОД е именно като интелектуален клуб; член съм на две сдружения и не съм уверена в това, че от формализацията нещо се печели.

Е. Димитров каза, че той лично ще приеме всяко решение, но отново подчерта, че ако Обществото реши да се запази в същия формат, то някой друг трябва да поеме отговорността за организацията на заседанията, воденето на протоколи, подготовката на алманаха и не в последна сметка – осигуряването на помещение, с което вече имаме проблеми с Народната библиотека. „Бях поразен от едно наблюдение на дъщеря ми, която работи с деца; тя е забелязала, че единствено българските деца, виждайки някакъв предмет на масата, например, го вземат или почват да си играят с него, но те не изпитват каквото и да било любопитство към това как той се е оказал на масата.”

Стоян Асенов предложи сега да се гласува и се вземе решение по принцип за продължаване дейността на БОД, а след заседанието заинтересованите членове да продължат обсъждането на техническите подробности около възможната трансформация на Обществото.

Предложението бе прието, след което едно от най-бурните и продължителни заседания на БОД беше закрито в 19.55 ч.