ПРОТОКОЛ № 40

На 6 април 2017 г. се състоя редовно заседание на Българско общество „Ф. Достоевски“. То се проведе в новата зала за публични събития на Народна библиотека (ет. 1) и на него присъстваха 20 души, между които – гости и колеги на лектора, преподаватели в Медицински университет - София.

Е. Димитров откри заседанието в 17.18 ч., като накратко запозна присъстващите с важните промени и трансформации в Обществото – учредителното събрание на сдружението с идеална цел (22 февруари 2017), направените първи стъпки за съдебната регистрация на сдружението, както и за изработване сайта на БОД, първото заседание на УС и др. След това той даде думата на проф. Филип Куманов, който направи сравнително кратко (до 18.00 ч.), но стегнато изложение на тема «Здравето като проблем у Достоевски».

Последвалата интересна дискусия бе открита от Виктор Иванов с «един наивен въпрос: туберкулозата заразна ли е?» Ф. Куманов отговори, че това е заразно заболяване, но донякъде зависи и от възприемчивостта на хората, а д-р Даниела Косева поясни по конкретен повод от доклада (за първата съпруга на писателя), че не е много вероятно туберкулозата да се развива толкова дълго, от 25 до 40-годишна възраст. Емил Димитров каза, че изборът на Мария Дмитриевна като спътница в живота е било повлияно от това, че за Достоевски тя е приличала на майка му; това е типичен случай на любов-състрадание.

Доц. Златка Янкова (специалист по белодробни болести) заяви: «От гледна точка на съвременните ни клинични познания анализът на докладчика относно възможните причини за смъртта на Достоевски е точен и изчерпателен.»

Нева Кръстева запита: «Как Достоевски се отнася към своите туберкулозни герои? Аз не виждам емпатия у Достоевски към тях, за пример ще дам образа на Иполит от «Идиот».

Доц. Катя Тодорова (Плевен) отбеляза, че в световната литература, например у Е.М. Ремарк и Т. Ман, срещаме доста случаи на герои – болни от туберкулоза, които са влюбени в живота. Филип Куманов подчерта, че «симпатичните герои у Достоевски са болни и това особено се отнася до някои от болните от епилепсия; болестта е използвана от Достоевски като ключ за разкриване на характера».

Христо Манолакев зададе въпроса: «Защо у Чехов няма болни герои?», на който докладчикът отговори, че и у Чехов се срещат болни герои, но има разлика в нагласите, Чехов е по-ведър характер.

Стоян Асенов зададе въпроса дали болестта може да се схваща другояче, т.е. не в чисто физиологически смисъл? С други думи, може да се говори за болестта, която дава възможности. Достоевски дава интерпретация на епилепсията, събираща световете и даваща усещането за райско състояние; той мисли епилепсията като опит, в който в мига се появява вечността. Ф. Куманов отговори: «Смятам, че единствено епилепсията предлага подобна възможност, но не и другите болести. Изобщо казано, болестта не може да бъде нещо приятно.»

Хр. Манолакев запита: «Защо у ранния Достоевски болният не е тип?» Ф. Куманов: «Болният става тип след преживяната смъртна присъда, след срещата със смъртта». Ст. Асенов: «Болните не се ли вписват в общия случай на страданието?» Ф. Куманов: «Безусловно, болестта е страдание». Е. Димитров: «Болестта у Достоевски е изпитание, тя е страдание, през което трябва да се премине; болестта е път към спасението и изкуплението».

Д-р Владимир Косев постави въпроса: «Как се съвместява религиозността на Достоевски с болестта като изкупление?» Ф. Куманов отговори: «Епилепсията е «свещена» болест, понеже много велики хора са страдали от нея. Религията на Достоевски е доста особена, тя не се вписва в официалното православие».

Нева Кръстева каза, че според нея «тези две болести – туберкулозата и епилепсията – са противоположни по насоченост: туберкулозата – към земното, към този свят, а епилепсията е знак за разтварянето към други светове. Смердяков дали не е симулирал припадък?» В отговор Ф. Куманов отбеляза, че припадък може да се симулира, но след това е възможен и истински припадък; Смердяков не е симулант, а е болен. Д-р Косева (невролог) отбеляза афористично, че „силната емоция няма знак“.

Н. Кръстева попита: „Болна ли е Настася Филиповна?“ Ф. Куманов отговори: „Докато пациентът не се прегледа, не може да се каже със сигурност. У Достоевски епилептици са мъжете; писателят състрадава на болните от туберкулоза, а, между другото, той доста се е боял от … хремата“.

В дискусията участваха също В. Канавров, Анелия Томова (Медицински университет) и др. Заседанието бе закрито в 19.10 ч.