ПРОТОКОЛ № 8

На 5 ноември 2012 г., понеделник, редовното заседание на Българско общество "Достоевски", на което присъстваха 20 души, бе председателствано от Е. Димитров, който във встъплението си представи накратко гл.ас. Стоян Асенов и неговия труд върху Достоевски, върху който той работи от години и в който за пръв път в световното достоевскознание прави философски анализ на известната гранична ситуация с лъжливата екзекуция на Достоевски и неговите съратници.

По-конкретно темата, върху която говори Ст. Асенов, бе: "Достоевски и драматургията на смъртта".

Людмил Димитров изтъкна удовлетворението си от доклада, в който за пръв път се среща с подобен тип философски анализ, и даде други примери в световната литература за писатели в гранична ситуация.

Емил Димитров отбеляза приятната си изненада си от текста, прочетен в ръкопис и сподели, че е бил поразен от някои от мислите в него, като например от тази, че невинността е "вход" за злото в света.

Здравко Попов запита как е възможно да говорим за отделното, т.е. да бъде описана и разбрана една уникална ситуация?

Стоян Асенов отговори, че трябва да се има предвид уникалността на опита - граничен опит, който превъзмогва всекидневния ни опит. Следователно проблемът с разбирането е реален. Въпросът е за общността на опита. Приемам, че въпреки различията - лични, исторически, културни - разбирането е възможно поради принципната откритост на човешкото битие към своята крайност. Това е свързано с намирането на общи места на опита. Но трябва да се има предвид, че определени негови равнища ще останат недостъпни за разбирането. Това произтича и от самия феномен на смъртта.