mihail_bushev.jpg

В памет на Михаил Бушев
(1936–2019)

На 12 декември 2019 г. след кратко боледуване в София се спомина редовният член на Българско общество „Ф. Достоевски” доц. д-р Михаил Бушев - учен-физик и преводач.

Михаил Бушев беше сред най-мотивираните членове на Обществото, един от първите, които се присъединиха към него след създаването му на 5 декември 2011 г.

Той бе поклонник и добър познавач на творчеството на Фьодор Достоевски и ние ще го запомним с неговата интелигентност, задълбоченост и фино присъствие. М. Бушев активно участваше в живота на Обществото: неговият глас се чуваше в дискусиите на редовните му заседания, а на едно от тях (9 март 2015 г.) той изнесе интересен доклад на тема: "Достоевски за свободата на волята: някои физически конотации в повестта „Записки от подземието" (за заседанието вж.: https://bod.bg/bg/zasedaniya/zasedanie-28.html).

Според обичайната практика на Обществото, на основата на доклада си М. Бушев подготви статия, която бе публикувана в т. 2 на алманаха "Достоевски: мисъл и образ" (С., 2016); така неговото присъствие вече е надмогнало ограниченията на времето, духът е победил тлението.

Това, че Михаил Бушев бе напълно приет в Българско общество „Достоевски” е пример както за отвореността на Обществото, така и за това, че творческият свят на руския писател и мислител е толкова многомерен, че за своето изучаване и разбиране той изисква съдружаването на различни и разнородни подходи и специалисти.

Михаил Бушев не беше професионален философ и литературовед, а уважаван физик, който сякаш следваше стъпките на великите физици на ХХ в. – Айнщайн, Бор, Хайзенберг и др. – ако не в друго, то поне в тяхната откритост към пределните въпроси на битието, в интереса им към света на литературата и философията. Той принадлежеше към един „изчезващ вид” хора и учени, отстояващи с дейността си убеждението, че всички нас ни обединява нашият единен предмет – човекът и неговият свят. За своето по-задълбочено изучаване този свят може да бъде „разрязван” на парчета, може да бъде редуциран до някакви по-прости реалности, но не може да бъде „отмислен” – нито човекът от света, нито светът от човека.

Михаил Бушев въплъщаваше крехкото единство между „физици” и „лирици”.

Уважаван от своите колеги-физици не само у нас, но и в чужбина – най-вече като автор на книгата „Синергетика. Хаос, ред, самоорганизация” (С., 1992), преведена и на английски.

Главен редактор на сп. „Светът на физиката” и автор на десетки научни и популярни статии, публикувани в редица издания, между които и „Литературен вестник”.

Изтъкнат и ценен в издателските среди преводач от английски, френски и руски; член на Съюза на преводачите. В това си поприще М. Бушев обединяваше познанията и отношението си към собствения си предмет, с чувството си към езика. Българската книжовна култура дължи на усилията на М. Бушев това, че множество книги на изтъкнати физици и учени „проговориха” на български; става дума за книги от А. Айнщайн, Е. Шрьодингер, Пол Дейвис, Мъри Гел-Ман, М. Голдман, П. Войт, М. Брюйер, Е. Кругляков и др.

Неговото присъствие беше ненатрапчиво, а отсъствието му – осезателно.

Вечна му памет!